До поискване


Ангелина Стойчева

Мечта за книга - До поискване

До поискване

Сигурно се питате коя съм аз, защо поезия и защо „До поискване“. Да, това са най-често въпросите, които се задават на дебютиращи автори.

Защо поезия – това е най-лесния въпрос. Аз пиша и поезия и проза. Но по-любима ми е поезията. Аз съм много емоционална и чувствителна личност – може би защото съм зодия риби… Прекалено много емоции бушуват в мен – и лични и такива, които емпатската ми натура попива от околните. И единствения начин да се освободя от този емоционален товар е да ги излея на листа. Щастливите емоции обикновено се леят плавно, красиво в прекрасни рими – като тях самите. Но отрицателните – те се изливат гърчейки се като самата болка, без ред, спъвайки се една в друга. Там често липсва рима, ритъм. Те просто стенат от болка. Такава е поезията ми. Непредсказуема. Истинска. Неподправена. Изплакана душа.

Защо „До поискване“. Това е хубав въпрос. Помните ли – имаше преди години в пощенските станции услуга изпращане и получаване на писма „до поискване“. Изпращат ти писмото, пристига в пощенската станция, поставят го в твоята кутия „до поискване“ и ти когато пожелаеш си го прибираш от там. Сега с днешните комуникации, навярно ги няма вече тези пощенски кутии. Но идеята е същата. Аз изпращам моите стихове, приятели, до вас До поискване. Пощенската кутия е моята стихосбирка. Вие имате ключ. Можете да отключите тази кутия, когато пожелаете и там да намерите моите откровения, моите късчета душа. Ключа ли? Той е вашето желание. Ако искате отключете кутията-стихосбирка „До поискване“. Там съм аз.

Мечта за книга - До поискване

Ангелина Стойчева

Родена съм на най-прекрасното място на света, сгушено в полите на Родопите с поглед към тепетата на вечния Пловдив.
Израснах в ония… скучните години на миналия век, когато вместо дънки носехме униформи… вместо златни ланци имахме бели якички… и вместо шипове на каишка като за кучета имахме пионерски връзки. Гледахме в ясното бъдеще на Изток, откъдето изгрява слънцето на комунизма, и марширувахме по площадите в такт с военната духова музика. Ухажвахме се на забавите по таваните, правихме си срещите в сладкарницата на по парфе или торта Гараш. Слушахме „Сигнал“ и „Щурците“, но тайничко въртяхме ролки на Грундик или касети (за тия, дето не знаят какво е Грундик и касети, да питат) с парчетата на Beatles, Deep Purple, Scorpions, Rolling stones. Обсъждахме упадащата хипарска вълна, но въздишахме по „Спасителя в ръжта” и „Коса”. Разгръщахме тежките списания на Neckermann под чиновете, донесени от някой извънземен тираджия, и ни лъхваше аромат на богатство и свобода.
Тогава разбрахме, че освен изгрев на Изток има и залез на Запад. Макар че той, залезът, е умиращо нещо…
Поискахме да съберем изгрева и залеза в нашия ден, за да бъде той цял!
И дойде време да повее Вятърът на промяната. Повя. Поразмести пластовете, от което се оказахме без работа, без средства, без мечти. Но с инженерските си глави разбрахме, че вятърът на промяната е необходимо, но не достатъчно условие, за да се събори стената между изгрева и залеза. Беше необходимо завихрянето на вятъра във вихрушка, а даже в ураган, за да разруши каменните стени и в мозъците ни.
Та моето поколение е това на „Вихрушката”.
Завихрихме се така, че се приземихме по чуждите земи. Вън от системата, за която учихме. Вън от страната, в която се родихме. Вън от мечтите, за които се борехме. Вън от нас самите. За да проверим дали залезите са по-красиви от изгревите...
Някои от нас написаха историята си върху листове, други я изпяха, трети създадоха филми, за да знаят наследниците ни и тия, дето Вихрушката ги пощади, кое е по-красиво – изгревът или залезът.
А защо не и двете. Като в един нормален ден!
Аз съм Ангелина и съм Вихрушка, която разказва…
Какво разказвам ли…
За чувства разказвам, не за събития. Те, събитията, са си факти. Може да ги прочетете в историческите хронологии. Над фактите нямаме власт. Но имаме избор как да ги интерпретираме и пригодим живота си към тях. И в този избор са вложени нашите мисли и чувства. На този избор, начертал линията на живота ни и обагрен с всички нюанси на чувствата ни, са посветени моите творби.
За такива спомени и размисли споделям в разказите си, включени в сборника ми „Опорна точка”.
А когато чувствата са толкова гъсти и наситени с изригващи емоции… тогава се ражда и поезията ми. Тя е сбор от емоции – в нея не разказвам, а изплаквам душата си… Поезията ми е по-скоро болка, отколкото радост. Защото, когато си щастлив… ти просто поглъщаш живота. Но когато си нещастен… тогава трябва да изкараш болката вън от себе си… Все неща, до болка познати на всеки от нас, но излети от моята душа чрез моето перо – острото перо на емоцията, което пробива листовете…
Всичко това е включено в стихосбирка ми „До поискване”.
Потърсете ме в моята ФБ група „До поискване” и ФБ страницата „Мастилени крила”.
Аз съм Ангелина – Вихрушката, която продължава да разказва…

Видеопредставяне

Откъси от книгата

Здравей! Питаш ме коя съм…

Нека ти разкажа една приказка. Може би аз съм там някъде в тази приказка. Или пък ти…

Имало едно време една Българка - от тези, както казват с писани вежди и снага топола. Родила се е на най-красивото място между голямата планина и дълбоката река, защото, както тя си пеела „Обичам да обичам красотата“. Посестрима на самодивите била. Мечтаела за любовта и направила Наричане по Еньовден, за да го срещне - него. Цял живот като Актьорите репетирала за голямата любов. Реченото -  сторено. Невеста на морето щяла да стане, но му дала условие -  Когато се научиш да обичаш. Показала му Смисъла на обичта. Но той така и не го разбрал. Живеела тя като в (Не)реален сън. Чувствала, че ще го изгуби, като пясък в Пясъчен часовник. Не искала дори да си помисля какво ще е Ако си отидеш. Защото била Не точно русалка. Но Старата лента на живота им се скъсала. Тръгнала си тя Безплътна и разбрала какво е да си Сам. Искаш ли да ти разкаже какво е Агонията на любовта и как дъждът целува Вместо теб. Да, времето удря плесници…  Но и за най-черното и бурно море има един бряг и един Фар, който показва пътя на изгубилите се в безлюбието. Дори и Бездиханна любовта съществува там във вселената, която продължава да танцува своето вечно Танго – тангото на любовта. Там съм и аз… и вече знам Коя съм

 

Българка                       

Дошла съм

да бъда жена.

Избрала съм

крехкото тяло

на вакла девойка,

с писани вежди,

с тънка снага,

с плитки от

слънчева златна ръкойка,

с черни очинки

на плаха сърна,

с нежни ръчинки

въз рожба една,

с глас медовина,

с устни – сочна

малина,

в очите - обична сълза.

Дошла съм

да бъда на тази земя,

де чанове дрънкат

в зелени поля,

де вятър люлее

златни жита,

де самодиви омайват

с песни в леса,

де мъжките рожби

кълнат се  в честта.

 

Дошла съм, юначе,

Българче да ти родя!

Дошла съм

Българский род множа!

 

Обичам да обичам

Обичам да ми скърца под краката

искрящия и пухкав сняг.

Да звъни във мене тишината 

на кристалния снежинков впряг.

 

Обичам да ми мокри под краката

росна утринна трева.

Жадно да отпивам синевата.

Пчелите да ухаят на цветя…

 

Обичам да ми пари под краката

горещия от пясък ден.

Да връзвам с вятъра косата.

Вълните да събличат мен...

 

Обичам да ми шумка под краката

пъстроцветния килим-листа.

Дъждът да плаче за ятата.

Полето да тъче мъгла...

 

Обичам да обичам красотата!

 

Наричане по Еньовден

 

Някой ден, повярвай ми, ще ти се случа…

Ще дойда дръзка като Афродита.

Сърцето ти във пазвата си ще заключа.

Ключа ще хвърля в бурното море

при Амфитрита.

 

Повярвай ми,  ще ти се случа някой ден…

Ще дойда като вакла самодива.

Ще те омая с билки, с танц, със мен.

Събличам бялата си риза -

открадни я.

 

Ще ти се случа някой ден, повярвай ми…

Ще дойда аз - жената от съня ти.

Ще нося рокля с цвят на слънчоглед.

Ще бъда смисъла на вечността ти -

Преди… сега… и след…

 

Актьорите

 

Театърът, когато свърши

тежката завеса пада…

Актьорите грима избърсват

и свалят маските с досада.

На сцената тя бе щастлива…

Играеше и беше любовта.

Прегръщаше я той с любов фалшива,

но чувстваше в ръцете му страстта.

Сърце… от театър не разбира…

превръща в пулс измислени слова.

И цял живот актьорът репетира

за ролята на сцената … за любовта.

Прибира се, за да допише онзи ред,

където любовта ще оцелее...

Но който пише стихове не е поет.

Поет е този, който ги живее.

Цена

12 лв.

Крайна дата

2022-06-30

Продадени книги

(14) от (100) броя

Дарения

460 лв.

Набрани средства

(628) от (1200) лв.

Получени плащания
Дарения
  • 1 Fani Mushkova
  • 2 Blagoy Mushkov
Непотвърдени плащания
  • 1 Жанета Пламенова Георгиева
  • 2 Ignacio Garcia
  • 3 Goldie Shea
  • 4 Goldie Shea
  • 5 Goldie Shea
  • 6 Blagoy Mushkov
  • 7 Величка Ангелова Стойчева