Тайните на стария архив 2

Слава Славчева

Откъси от книгата

Добрите отзиви от любителите на истории за тайни проекти ме насърчи да напиша продължението, което и без това отвореният финал предполагаше. И така през 2016 г. участвах за първи път в в платформата „Мечта за книга” с „Тайните на старата вила - 2”. Действието се развива в наши дни в едни от най-красивите места в планините на България, но отново има и препратки към миналото, когато в Германия в рамките на така наречените „тайни проекти на Третия райх” са правени разработки на летателни апарати, както и редица експерименти с тях, включително и на Балканите. Екипът от експерти от първата част на романа „Тайните на старата вила” е изправен пред нови задачи. Тяхното изпълнение изисква нестандартни решения и задълбочени проучвания на архивите и то не само в България, но и в страните от антихитлеристката коалиция – Русия, Великобритания и САЩ, както и в самата Германия. Легендите за опити в Балкана с непознати летящи апарати, разработени от немски учени по време на Втората световна война чрез използване на древни учения и с помощта на извънземни технологии оживяват.

Но нещата не спряха дотук и през декември 2016 г. издателство „Буквите” публикува и третата последна част на трилогията „Тайните на старата вила”, в която историята, започнала в една стара вила край София, приближава към своя край и постепенно разплита възела на тайните. Старите познайници от екипа, заедно с експерти - криминолози, физици, юристи, специалисти по сигурността, бивши и настоящи агенти на службите, неуморно следват появяващите се след осемдесет години знаци, които ги насочват към същността на проекта, започнал в скривалището на старата вила. Каква е причината за интереса на немски експерти от Аненербе към особени енергийни точки в България и какво търсят всички в Източните Родопи и Рила? Резюмето на трета част на „Тайните на старата вила” завършва с думите: „Време е истината да излезе наяве”.

Трудно ми беше да се разделя с екипа от професионалисти на шефа на Агенцията Димитър Канев и историите за тайните проекти на Третия райх и затова през 2018 година написах нов роман със заглавието „Тайните на стария архив”, с който за втори път участвах в платформата „Мечта за книга”. Причина за написването му стана един исторически факт, на който попаднах случайно и бях много силно заинтересувана. че по стечение на обстоятелствата през тридесетте години на миналия век България се сдобива с третия по големина в света Османски архив след този в Истанбул и Кайро, но по-ценен от този в Кайро, защото в него по мнение на експертите се съдържа информация за цялата Османска империя, а не само за Египет. Това се счита за една от най-добрите акции на българското разузнаване. Първите данни в архива за населени места, брой население, сгради и животни са от XІV-XVвек. Според някои източници в последния момент турските власти се усещат какво са направили и успяват да задържат на границата единия от четирите вагона, натоварени с архива на Османската данъчна служба. Но другите три вагона достигат България и след няколко години митарства по разни гари и съхранение на различни места, започва новият живот на Османския архив под вещите ръце на реставратори, консерватори, наши и чужди изследователи, преводачи, компютърни специалисти и ценители, чиято работа в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” продължава и до днес.
Действието в романа „Тайните на стария архив” отново ни среща отново се развива както в наши дни, така и през тридесетте и началото на четиридесетте години на вече миналия век. Отправна точка в романа придобиването от България на третия по големина в света Османски архив след този в Истанбул и Кайро.
Екипът на Канев попада в архива на султански ферман от 1558 г. за дарение като сватбен подарък на дъщерята на Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан - Михримах и на везира Рюстем паша съответно селищата Стрелча и Арбанаси. Какво е общото между тях – едното е в Средна гора с множество тракийски светилища недалеч от Копривщица, а другото скътано на хребета над стария престолен Търновград и защо точно те са избрани като ценен дар?

Читателите започнаха да ми задават въпроси какво се случва по-нататък, а Османският архив не ми даваше мира и затова реших да напиша продължение „Тайните на стария архив 2” и да участвам за трети път в платформата „Мечта за книга”. Каква история ви разказвам в него? Ето как започва тя:

„Буреносните облаци носеха тонове вода, готова да се изсипе върху многобройните скални образувания, струпани на групи в странни форми по целия склон на планината. Двама мъже се провираха между скалите, като често поглеждаха към небето, за да се уверят, че имат още малко време да стигнат до долмена, разположен по-надолу по склона, за да се скрият там от прииждащия дъжд. На няколко крачки от него първите капки ги налетяха като вражески стрели и те бързо се шмугнаха на сушина в кухината, образувана от водоравно поставена върху вертикални скали голяма каменна плоча. Кухината беше достатъчно голяма, за да се поберат и двамата. Те стояха неподвижно, заслушани в засилващия се шум на дъжда, който мокреше обилно всички скали наоколо и превръщаше във вади пътечките между тях. По едно време единият мъж вдигна ръка, посочи към намиращия се недалеч каменен престол и тихо каза:

- Виж, виж! Ето натам, на трона…

Другият се наведе, погледна натам, където приятелят му сочеше и потръпна. На престола с царствена стойка седеше облечена в бяла дълга риза млада руса жена с дълбока красота, която сякаш дъждът не докосваше. Прекрасните ѝ сини очи гледаха отвъд скалите към хоризонта, на който през дъждовните струи се виждаха очертанията на далечни планински вериги. В този миг светкавица блесна в небето и още преди да се чуе тътенът ѝ, видението се разсея в дъжда пред очите на двамата изумени мъже...”

Когато работех по книгата имах възможност да разгледам загадъчните тракийски светилища над Стрелча – „Скумсале” и „Кулата” и те толкова силно ми повлияха, че както виждате те веднага станаха част от новия роман.

Но, какво се случва по-нататък в романа става ясно от следния откъс:
„След дългото друсане по планинския път, директорът на музея и археолозите слязоха от джипа, отидоха до изкопа и щом видяха подаващата се изпод спечената пръст мозайка, веднага забравиха за всички изтърпени по време на спешното пътуване неудобства. Единият от археолозите извади от брезентовата си чанта малка шпатула и метличка и влезе в изкопа. Бавно и внимателно започна да разчиства пръстта и под метличката му започнаха да се повяват правите линии на бордюра на мозаичен под. Другият археолог отиде до колата и се върна с фотоапарат с голяма светкавица и като се наведе над колегата си, започна да снима появяващата се сякаш от нищото стара римска мозайка. Двамата продължиха работа, докато последните слънчеви лъчи се скриха зад върховете на стройните високи борове на брега на малкия приток на река Арда с красивото име “Армира”.
В настъпващия мрак се чуха тихите думи на директора:
– Не мога да повярвам, че е истина… Мислех, че е само легенда, която древните хроникьори са записали, за стара римска вила на богат местен тракиец, в която е бил пренесен след битката при Адрианопол умиращият от раните си император Валент...”

Шефът на Агенцията по сигурността Канев отново е главен участник в романа, без чието ръководство и солидна подкрепа нещата няма как да се случат, за което разказва следният откъс:
– Господин Ковачев, излишно е да казвам, че разговорът ни е поверителен. Вие ми бяхте препоръчан от моят бивш колега и приятел господин Недев, който е работил за този център като консултант по сигурността. От него разбрах, че тук разполагате със съвременна техника, а и вие познавате добре околността. Причината да съм тук е, че получихме информация от специалните служби на друга европейска страна за странни обекти, заснети от спътник недалеч оттук.
– Недалеч оттук? И къде по-точно? – попита Ковачев.
– На около километър от Вила “Армира”…
– Към гръцката граница?
– Не, навътре в нашата територия.
– И какво е притеснителното в тези обекти?
– Притеснителното е, че не за първи път тук се появява информация за тези обекти. Твърди се, че сведения за тях има от руснаците още от времето на социализма, а и че се споменават и в архивите на тайните общества на Третия райх от тридесетте години на миналия век…”

Главната героиня Евгения Нотева и от предишната трилогия „Тайните на старата вила” - музеен работник и бивш агент на службите, взима активна роля и в романа „Тайните на стария архив 2” като участник в изследователския екип, който работи по документите от Османския архив. Ето с кого се среща тя:

„Отпуснат в дълбокото кресло, професор Димов със слушалки на уши и със затворени очи слушаше записите на тракийските лечебни текстове, с които бяха провели експеримента в болницата с екипа на Канев под ръководството на майстор Боян, когато някой почука на вратата:
– Здравейте, професор Димов! Извинявам се, че идвам без покана, но снощи се видяхме с господин Канев и той помоли да ви потърся.
– Здравейте, Евгения! Радвам се да ви видя отново. За какво става дума?
– Господин Канев е попаднал на много интересна информация, касаеща околността на Вила “Армира” и би искал да ви покажа тези снимки, защото са свързани с историята на траките. Както обикновено, всичко, свързано с господин Канев, е поверително – каза Евгения с усмивка и му подаде флашка със снимките.
– Вила “Армира” ли? – попита професорът с озадачено лице и после бързо сложи флашката в лаптопа си и внимателно почна да разглежда снимките.
– Тази информация е от спътник и сигурно е със специален произход, нали?
– Да, така е и затова ще ви помоля да не копирате снимките на лаптопа.
– Не, не е необходимо, аз видях за какво става дума. Можете ли да предадете на господин Канев, че е нужно да отидем на място, но ако се налага да се правят разкопки, то ще трябва съответното разрешение и финансиране…”.

В романа „Тайните на стария архив 2” главен герой отново е билкарят и лечител майстор Боян - наследник на много стар род и пазител на древни лековити тайни, чийто познания за тракийските практики осветлява находките на екипа на Канев край „Вила Армира” по неочакван начин.

Разбира се, че тази история не може без участието на чужди разузнавателни служби и изследователски екипи, които подават информация за неща, които са се случили както в наши дни, така годините на Втората световна война в Източните Родопи.
А и тайните на Османския архив са безкрайни…


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)