Тайните на стария архив

Слава Славчева

Откъси от книгата

Казвам се Слава Славчева и по професия съм инженер по телекомуникации и от много години главно се занимавам с управление на проекти, макар че винаги съм искала да стана лекар и то най-вероятно психиатър, защото човешката душа е невероятен източник на изненади. Освен това през 2015 година бях изкушена да участвам в предаването на БНТ за кандидат-писатели с първи непубликуван роман - „Ръкописът”. Моят проект на роман се казваше „Старата вила” и доколкото разбрах от режисьора на предаването по време на кастинга предварителното 12-членно професионално жури му е дало висока оценка. След края на „Ръкописът”, в който моето участие приключи бързо, но аз лично съм доволна, защото научих много нови неща, се обърнах към различни издателства за публикуване на романа ми.  Издателство „Буквите” се отзова много бързо и през ноември 2015 г. романът излезе като е-книга под името „Тайните на старата вила”, по предложение на редакторката Зорница Раданова, а през декември беше наличен и на хартия.  „Тайните на старата вила” беше приета много добре от читателите -  ноември и декември 2015 г. беше №1 в Топ 10 на електронните книги на сайта на Хеликон. За какво се разказва в книгата ставя ясно от резюмето на последната корица:  „Наследникът на стара вила, построена от български индустриалец в края на 30-те години на миналия век край София, открива в нея скривалище, пълно с архивни немски документи. С помощта на свои бивши съученици и подкрепата на специалисти, той научава интересни факти за миналото на собственика. Какво се крие в старата вила и ще успеят ли специалните служби да се доберат до него?”.

 Добрите отзиви от любителите на истории за тайни проекти ме насърчи да напиша продължението, което и без това отвореният финал предполагаше. И така през 2016 г. участвах за първи път в в платформата „Мечта за книга” с „Тайните на старата вила - 2”. Действието се развива в наши дни в едни от най-красивите места в планините на България, но отново има и препратки към миналото, когато в Германия в рамките на така наречените „тайни проекти на Третия райх” са правени разработки на летателни апарати, както и редица експерименти с тях, включително и на Балканите. Екипът от експерти от първата част на романа „Тайните на старата вила” е изправен пред нови задачи. Тяхното изпълнение изисква нестандартни решения и задълбочени проучвания на архивите и то не само в България, но и в страните от антихитлеристката коалиция – Русия, Великобритания и САЩ, както и в самата Германия. Легендите за опити в Балкана с непознати летящи апарати, разработени от немски учени по време на Втората световна война чрез използване на древни учения и с помощта на извънземни технологии оживяват.

Но нещага не спряха дотук и през декември 2016 г. издателство „Буквите” публикува и третата последна част на трилогията „Тайните на старата вила”, в която историята, започнала в една стара вила край София, приближава към своя край и постепенно разплита възела на тайните. Старите познайници от екипа, заедно с експерти - криминолози, физици, юристи, специалисти по сигурността, бивши и настоящи агенти на службите, неуморно следват появяващите се след осемдесет години знаци, които ги насочват към същността на проекта, започнал в скривалището на старата вила. Каква е причината за интереса на немски експерти от Аненербе към особени енергийни точки в България и какво търсят всички в Източните Родопи и Рила? Резюмето на трета част на „Тайните на старата вила” завършва с думите: „Време е истината да излезе наяве”.

 

Трудно ми беше да се разделя с екипа от професионалисти на шефа на Агенцията Димитър Канев и историите за тайните проекти на Третия райх и затова реших след известна пауза да напиша нова книга със заглавието „Тайните на стария архив”, която предлагам на вашето внимание в платформата „Мечта за книга”. Действието в романа отново се развива както в наши дни, така и през тридесетте и началото на четиридесетте години на вече миналия век и историята започва по следния начин:

„На една от рампите на товарната гара на Истанбул цял следобед пристигаха каруци, натоварени с издути чували от зебло. Няколко яки носачи ги  разтоварваха и ги прехвърляха в четири товарни вагона със знак „БДЖ” върху тях, разположени на близкия коловоз. Появи се и един железничар с българска униформа и двамата си размениха няколко думи. След малко дойдоха и турски железничар и митничар, за да направят проверка и да заверят документите. После се чу свирката на локомотива, който се обви в облаци пара и като направи няколко маневри изпухтя и потегли влаковата композиция на северозапад”.

Какво има в чувалите и накъде пътуват вагоните може би ще разберем от следващия откъс:        

„Началникът на Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба  – полковник Маринов вдигна глава след отчетливото почукване на вратата, характерно за секретаря му, който влезе забързан като носеше лист в ръка и започна да говори още от вратата:

- Господин полковник, спешна депеша от военното ни аташе с информация от нашия резидент в Истанбул! Това е разшифровката й...

Полковникът бързо издърпа листа от ръката му и зачете:

„Турското правителство е обявило търг за продажба като стара хартия на архива на османската финансовата служба, съхраняван в мазетата на „Света София”. Двеста бали много ценни документи на Османската империя. Началната сума не е голяма – 3 гроша и 1 пара за ока  и аз мога да участвам като подставено лице. От легацията също са уведомили Външно министерство. Чакам указания! Картал”

 

Исторически факт е, че по стечение на обстоятелствата през тридесетте години на миналия век България се сдобива с третия по големина в света Османски архив след този в Истанбул и Кайро, но по-ценен от този в Кайро, защото в него по мнение на експертите се съдържа информация за цялата Османска империя, а не само за Египет. Това се счита за една от най-добрите акции на българското разузнаване. Първите данни в архива за населени места, брой население, сгради и животни са от XІV-XVвек. Според някои източници в последния момент турските власти се усещат какво са направили и успяват да задържат на границата единия от четирите вагона, натоварени с архива на Османската данъчна служба. Но другите три вагона достигат България и след няколко години митарства по разни гари и съхранение на различни места, започва новият живот на Османския архив под вещите ръце на реставратори, консерватори, наши и чужди изследователи, преводачи, компютърни специалисти и ценители, чиято работа в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” продължава и до днес.

 

Но, какво се случва по-нататък със стария архив в  романа става ясно от следния откъс:

”Когато джипът спря пред кметството петимата видяха недалеч сградата на училището, в което се съхраняваше архива. Влязоха при кмета и след като той прегледа разрешението и документите им ги поведе към училището.

- Тези книжа са ми голяма грижа и затова нося ключовете с мен денонощно... По едно време чух, че някакви чужди хора разпитвали за тях и оттогава сън не ме лови... Обаждах се в София, а те ми викат „Кмете, не се бой”... Да, ама документите са тук, а София е далече... Е, те специалистите идват от време навреме да вземат по нещо, но голяма част от книгите са още тук...”

Кметът на родопското село въвежда експертите в училищната стая, където се съхраняват части от архива и казва на тръгване:

„ - Между другото освен нашите специалисти, които идват в архива, тук са били и чужденци. От дядо си, който беше учител в училището, съм чувал, че неговият баща - също учител, е казвал че през тридесетте и  четиридесетте години тук са идвали немски учени и са търсели нещо, но дали са намерили май никой не знае...”

 

Главната героиня Евгения Нотева и от предишната трилогия „Тайните на старата вила” - музеен работник и бивш агент на службите, взима активна роля и в романа „Тайните на стария архив” като участник в изследователския екип, който работи по документите от Османския архив. Ето какво си спомня тя след последната реплика на кмета:

„Евгения се замисли върху думите му, защото си спомни, че беше срещала информация за тези посещения в немския архив на д-р Ото Майер, намерен в тайното скривалище в старата вила в София и сега направи връзка. В една шифрограма се говореше за идването на експедиция от немски експерти в България и посещението им в едно родопско село, в чието училище се съхранявал някакъв наскоро получен от Турция архив”.

 

Междувременно Нотева попада на един султански ферман от 1539 г. от Османския архив, с който се даряват като сватбен подарък на любимата дъщеря на Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан - Михримах и на везира Рюстем паша съответно селищата Стрелча и Арбанаси като вакъфства. Какво е общото между двете селища - едното в Средна гора с множество тракийски светилища недалеч от Копривщица, а другото скътано на хребета над стария престолен Търновград и защо точно те са избрани като ценен дар?

 

В романа „Тайните на стария архив” се развива и една друга сюжетна линия, която преди да се пресече с описаната по-горе, разказва за билкарят и лечител майстор Боян - наследник на много стар род и пазител на древни лековити тайни. Майсторът се оказва стар познайник на Димитър Канев – шефът на Агенцията и главно действащо лице от трилогията „Тайните на старата вила”. Поради това майстор Боян се обръща за помощ към Канев, когато установява, че в дома му са влизали крадци и са откраднали няколко много стари книги с тракийски текстове, но, от чийто лечебни тайни вероятно са се интересували и немските експерти, посетили България през тридесетте години на миналия век в търсене на древни рецепти за безсмъртие... За късмет крадците не са успяли да намерят най-ценната книга.

 

Разкопките около мегалитните тракийски светилища над малко средногороско градче случайно насочват вниманието на екипа на Димитър Канев в друга неочаквана посока като за разрешаването на новооткритите тайни за древни тракийски форми на лечение ще се наложи отново да се потърси помощта на английските, руски и немски специални агенти и експерти за сглобяване на цялостната картина на загадка, изпратена от древността. Съвместната работа на международния екип ще даде резултати, но ще привлече и вниманието на американските тайни служби, които както е известно никога не остават безучастни в такива случаи...

 

Каква е ролята на майстор Боян в романа, каква е връзката му със старата манастирска аптека на флорентинската църква „Санта Мария Новела” и с тайните проекти на Третия райх, и какви древни тайни ще открие екипът на Канев можете да разберете само от страниците на романа „Тайните на стария архив”.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)