Да откриеш Любовта на най-неочакваното място

Весела Алегрия

Откъси от книгата

От 2015 г. насам мои разкази са публикувани в алманаси „Нова Българска Литература Проза“ „Хумор и сатира“, „Детски истории“, списанието „Мечта за книга“. Имам участия и в различни литературни конкурси.

През това време на Фейсбук страницата ми получих много писма от читатели, които ме питаха, къде могат да прочетат още мои неща, кога ще издам самостоятелна книга? И ето, че най после се осмелих да направя тази важна стъпка…

Сборникът „Да откриеш Любовта на най-неочакваното място“ носи името на първия ми публикуван разказ в алманах „Нова Българска Литература Проза 2015“ и съдържа 9 художествени разказа. 3 от тях са Ви добре познати и още 6 съвсем нови романтични истории, чиято основна цел е да забавляват, мотивират и вдъхновяват, пренасяйки читателя в един различен свят на розови мечти, приказни вълшебства и фантазии, където всичко е възможно!

Основната тема, разбира се, е темата за Любовта, открита от героите в най-неочакваното време и то все на най-неочаквани места.

Написах тази книга, водена от идеята, че в живота няма нищо случайно. Няма случайни хора. Няма случайни срещи или събития. Както казва Фройд: „ Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.“ Случайността е просто сблъсък на две необходимости! СЪДБА!!!

Затова и  съвсем неслучайно избрах това заглавие за книгата ми, защото „Любовта във всичките ѝ форми, открита на най-неочакваното място“, е водещия мотив и в моя живот. Имах възможността да срещна и опозная хора, които до тогава само съм си мечтала да познавам. Личности, които се появиха най-неочаквано в живота ми и с които, оказа се, имаме сходни виждания за нещата от живота, интереси, ценностна система, идеали, мечти… С две думи: СРОДНИ ДУШИ!

„Подобното привлича подобно!“ С цялото си сърце вярвам в това и го виждам на практика ежедневно. Човек привлича към себе си само това, което е! Това, което самият той носи в сърцето си!

Посвещавам я на всички романтични мечтатели и слънчогледи в моя живот с много обич и благодарност за вдъхновението, подкрепата, приятелството и любовта, открити на най-неочакваното място!

Надявам се с Ваша помощ да успеем ЗАЕДНО да осъществим тази МЕЧТА ЗА КНИГА!

Предварително БЛАГОДАРЯ!

 

Откъс от „Да откриеш любовта на най-неочакваното място / Зимната приказка на Вирджиния и Ерик“:

 

Минута след минута, малко по малко, бавно се топяха ледовете между двамата „непознати”. Времето за тях сякаш беше спряло. И двамата бяха изцяло погълнати от сладкия разговор. Сякаш не съществуваше нищо друго около тях. Имаше Вселена, в която главни герои бяха само Тя и Той.

Вирджиния и Ерик с огромна изненада откриха колко много общи неща имат помежду си, колко много си приличат. Въпреки разликата в годините, те имаха сходни виждания за нещата от живота. Бяха толкова еднакви, отражение един на друг.

Две сродни души се бяха намерили след дълги години на търсене и лутане в мрака. Слънчеви усмивки озаряваха лицата на нашите герои. Палави светулки блестяха в очите. Сладко, опияняващо вълнение изпълваше цялото им същество. Две сърца биеха в един и същи ритъм – ритъмът на Любовта. Толкова истинска и чиста, толкова омагьосваща и вдъхновяваща. Такава, каквато и двамата бяха търсили през целия си живот. И най – накрая чудото се случи. Дълго бленуваната мечта стана реалност. Съдбата изпълни своя план – събра двете половини от едно цяло. В тази завладяваща история задачата ѝ приключи успешно. И Тя доволно се отправи към следващата, към други двама герои, които също като нашите Вирджиния и Ерик, трябваше да открият дълго очакваната Любов на най – неочакваното място…

 

Откъс от „Завръщане към светлината (Слънчогледова история)“:

 

Вървяха около час пеша. През цялото време, разбира се Алберто не изпускаше нито за миг нежната малка ръчица на своята спътница и като един истински навигатор я превеждаше през мрачния тунел. Да, за нея беше същински мрачен тунел, все пак вървеше със затворени очи…

- Готовооо! Стигнахме, малка моя. Сега може да погледнеш. (Още по пътя бяха започнали да си говорят вече на ти.)

Без да чака втора покана, Соледад бързо отвори очи. Иии… що да види: намираха се насред полето. Наоколо от всички страни беше заобиколена от хиляди слънчогледи, които с гордо изправени глави, радостно я приветстваха за добре дошла. „Каква красота!” – помисли си тя, зяпнала с почуда и възкликна. – „Истински слънчогледов рай!”

- Харесва ли ти, мила Соледад? – погледна я въпросително Алберто и със светнал поглед заобяснява. -  Това е моето тайно убежище. Когато ми е тъжно, винаги идвам тук на това вълшебно място… Знаеш ли, миличка, слънчогледите притежават магическа сила да оправят настроението, да донасят радост и усмивки…

- Така ли?! И как по-точно? -  с леко съмнение попита Соледад.

- Амиии, ето така… - усмихна се закачливо Алберто, кавалерски поднасяйки ѝ един слънчоглед. – Забележи, мила ми Соледад, че това не е обикновен слънчоглед. Не прилича на никой друг! Специален е като теб!

Наистина Алберто имаше право. Вглеждайки се внимателно в слънчевото растение, девойката забеляза, че питата му не е с типичната овална форма, а прилича на сърце. Да, слънчогледът имаше форма на сърце. Беше наистина уникален.

- Знаеш ли, Соледад, че на езика на цветята слънчогледът казва: ”Обожавам те!”? – грейнал в радостна усмивка, отбеляза Алберто и продължи вдъхновено. -  Още от мига, в който те видях на плажа, в който те държах в обятията си, изнасяйки те от морето, усетих някаква специална връзка между нас. В началото си мислех, че тези мои симпатии към теб са резултат от съжаление и съпричастност към злочестата ти житейска история и сполетялото те нещастие… Но времето прекарано с теб, колкото и кратко да е то, ми помогна да проясня съзнанието си и да видя истината. Накара ме да се вслушам в гласа на сърцето си… Аз съм влюбен в теб! Наистина те обожавам! Остани с мен, мила Соледад! Бъди моята слънчогледова кралица и аз ти обещавам, че никога повече няма да бъдеш сама…

Този специален подарък  и топлите думи на  младежа сякаш донесоха слънцето в сърцето на нашата героиня, прогонвайки тъгата и дългата зима оттам. На нежното ѝ бяло лице отново изгря усмивка. За първи път някой беше истински загрижен за нея. Разбираше света в душата ѝ. Беше видял вилнеещата буря там и бе успял да я укроти. Да ѝ покаже, че колкото и силна, и привидно страшна да е една житейска буря, тя преминава, а след нея… след нея ВИНАГИ изгрява отново слънце!!!

С обичта и искреността си Алберто, бе донесъл светлина в мрачния и самотен свят на Соледад. В сърцето ѝ разцъфваше цветето на любовта. Девойката се чувстваше сигурна и защитена, обичана и истински щастлива. И… най-важното: никога повече нямаше да бъде сама!

 

 Откъс от „Ася и тайнственият мъж“:

 

- Хееей, за кое малко градче говориш толкова пламенно, и то с такава обич и искри в очите, а? -  полюбопитства Алекс.

- Амиии… за родния град на големия български поет: Пейо Яворов! Малко китно градче, заело обаче огромно място в моето сърце! – изви тънки устни в усмивка  Ася, а пламъкът в очите ѝ заблестя с още по-ярка светлина. Личеше си, че този град има наистина сантиментална стойност за нея, а тя самата е емоционално дълбоко свързана с него.

- Пред мен седи Чирпанлийка, така ли? – зяпна с почуда актьорът и добави закачливо. -  Ха, щом е така, значи трябва много да внимавам с теб! Я, покажи къде си скрила прословутата чирпанска кама?

- Тайна! Не казвам! А и ти по-добре наистина внимавай да не ме ядосаш, защото мога да бъда наистина мнооого опасна! – продължи нашата героиня в същия шеговит тон. – Нещото, което най-много ненавиждам и не понасям е лъжата! Не обичам игричките!... Ти си искрен с мен, нали? Все пак един адвокат винаги трябва да говори истината, мисля… - въпросително попита с очи Ася.

- Да, разбира се… - колебливо промълви Александър, съзнавайки напълно цялата каша, в която се беше забъркал и затъвайки още по-дълбоко в блатото на собствените си лъжи. – Професионална етика и въпрос на принципи! – отпи солидна глътка от питието си той, в отчаян опит да удави в алкохола истината. Тя обаче не се даваше току-тъй, засядайки в гърлото му като огромна буца и предизвиквайки поредица от покашляния, които бързо и умело бяха овладяни от опитния актьор.

 

  

Откъс от „Баща ми си търси зет“:

Още с настъпването на Съботното утро звънецът-пиленце при входната врата зачурулика и в дома на семейство Ставреви един след друг се заредиха кандидат-зетьове по Фейсбук обявата, които баща и дъщеря задружно посрещаха с огромен интерес.

Кандидат №1 очевидно беше театрален актьор, защото се яви на прослушването за зетьове, облечен в сценичен костюм, досущ като Шекспиров герой и зарецитира поетично с букет в ръце:

„О, Елисавета… О, Елисавета!

Аз съм твой Ромео, ти бъди мойта Жулиета!“

А ето какъв бе и ответният отговор на бъдещия тъст:

„О, Ромео, няма шанс да станеш част от рода Ставрети.

Тъй, че кръгом и от тук все направо лети!“

Кандидат №2 пък се яви кьор китюк-пиян, но не от любов, което ясно личеше по светналия му поглед. И докато с едната си ръка даваше тон за песен с акордеона, който висеше пред гърдите му, с другата – вместо цвете за домакинята, размахваше шише с ракия. Хлипаше и пееше:

Сто кила ракия давам,

само, Елисаветке да те притежавам!

Отпивайки глътка от алкохолната течност-подарък, Петър Ставрев извика, мръщейки се:

- Пффф… Ква ракия е тва, бе младеж! Менте! Не сто кила, ами и едно не ща!... Следващият!!!

Кандидат №3 определено събра очите на баща и дъщеря, появавайки се със смъкнати дънки с висящо почти до земята дъно, широка тениска, шапка – обърната с козирката назад и дебел ланец на врата:

- Привет, майна… Ъ-ъ… 5 стинки е тук… Ъ-ъ! – представи се рапърът, обяснявайки. – Викат ми тъй, щот не давам 5 пари за хорското мнение!

- По-скоро, защото нямаш акъл за 5 стотинки! – апострофира го тихичко полковник Ставрев.

Изглеждайки Елисавета от глава до пети, запленен от красотата ѝ, похотливият рапър възкликна:

- Въъъй, к‘во секси парче. Страшна мацка! Евала ти праим, шапка ти свалям, майна… Човек, мно‘о си яка тупалка!

- Съжалявам, момко, но дъщеря ми не е нито торта, нито пък домашен любимец или уред за изтупване на килими! Айде ходи си на майната! – затръшна му в лицето вратата строгият полковник.

Измежду десетките позвънявания, разбира се имаше и някои не съвсем на място, които очевидно бяха сбъркали адреса:

- Сакаш ли да си купиш Персийски килим, бате? Евтино ги давам – 50 лв. парчето! – ухили му се продавачът на килими от ромски произход, сучейки лукаво мустак в пълна готовност да продължи с алъш-вериша. Ама така се ухили, че златният му зъб лъсна в целия си блясък пред ококорените очи на полковника.

- Хм, абе като ги гледам тия твойте килими май са по-скоро от „Китайската“ Персия. Къде си тръгнал ти на стар краставичар краставици да продаваш. Айде мятай се на вълшебното килимче, Аладинчо, и отлитай! – прогони натрапника Петър Ставрев и кастингът продължи.

Кандидат №32 беше малко русоляво момченце на не повече от 8 години, което се яви яхнало бяло дървено конче, окичено цялото с разноцветни балони. Свенливо подавайки на Елисавета ръчно направена картичка във формата на сърце, „малкият принц“ извика тържествено:

- Направих я за теб, како Елис! Харесва ли ти?

- За мен?!... О, много мило! Прекрасна е! Най-хубавата картичка, която някой ми е подарявал! Много ти благодаря! – с ласкава усмивка отвърна Елисавета, топло прегръщайки и целувайки малкия джентълмен по бузката, видимо трогната от милия жест.

- Да… да, хубава рисунка, малкия! Вижда се, че имаш талант – същински Пикасо! – отбеляза със закачлива усмивка полковникът, добавяйки. – Само, че… Моето момче, много си малък за нашата кака. Върни се след 10 години като навършиш пълнолетие!

И точно когато баща и дъщеря вече се бяха напълно отегчили, лъч светлина проблясна в мрака, внасяйки ведра нотка в скуката. На входната врата, изтупан в марков костюм и букет цветя, застана кандидат №45. Елисавета и Петър се спогледаха, поразени от чара на елегантния младеж:

- Ах, какви хубави рубинено-червени рози… и как ухаят! – пърхайки кокетно с мигли, радостно възкликна Елис, вдишвайки от сладкия, опияняващ аромат на кавалерски поднесените ѝ цветя.

- Да, да… Този вид са много благоуханни, миличка! И ние имаме такива в двора. – отбеляза Ставрев, видимо впечатлен от отличния цветарски вкус на кандидат-зетя.

Но „слънцето“ на първото впечатление бързо бързо залезе. Сянка на подозрение в миг пробяга по грубото лице на полковника и то внезапно придоби сериозен вид. Първо стрелвайки с недоверчив поглед младежа, а след това бързо поглеждайки през прозореца навън, с присвити, замислени очи и сърдито сбърчени вежди, прозорливият баща запита:

- Я, чакай малко, младеж… Ти, откъдеее… откъде взе тези рози, дон Жуане? – Светкавично бързо наредил „кубчето на Рубик“ в главата си и открил отговора на своя въпрос, звярът Петър Ставрев на мига изръмжа през стиснати зъби. – Това са МОИТЕ рози!!!... Нима очакваш да дам единствената си дъщеря – моята най-скъпоценна и изящна роза на нагъл крадец като теб?!... Махай се от очите ми преди да съм извикал полиция или още по-зле преди да съм те направил на швейцарско сирене, конте такова! Хайде, марш! Нали си голям спец в брането… Ами, айде обирай си крушите тогава! – яростно грабвайки въздушната си пушка, възмутеният баща прогони наглеца.

Измежду кандидат-зетьовете за огромна изненада на баща и дъщеря имаше и чуждоземци.

№53 беше мургав мексиканец на име Педро, т.е. адаш на полковника. Ескортиран с цяла орда мариачи, с огромно сомбреро на главата си и червена роза в ръка, той изнасяше серенада на красивата сеньорита, припявайки една от най-известните романтични песни от своя край: „Si nos dejan” (Ако ни оставят…) Без да се замисли и за секунда, сеньорита Елисавета изстреля бързо бързо своя отговор, припявайки на свой ред: „Lo siento, señor, pero mi respuesta es NO!”(съжалявам, господине, но отговорът ми е НЕ!) „Adios, muchachos!“ – помаха им саркастично на изпроводяк коронел Педро, затръшвайки вратата пред мексиканския си съименник.

Същия категорично отрицателен отговор, придружен със затръшната врата пред огромния си нос получи и дръзналият да се яви арабски шейх:

- Хабиби, ти съгласна да става моя съпруга №105? 5 камили дава аз за тебе, хабиби!

- Дай петролен кладенец и си стискаме ръцете! – апострофира го полковник Ставрев.

 


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)