Самотата (не) спи на възглавницата ми

Иван Богданов

Откъси от книгата

„- С колко жени си спал? – ме попита тя след първата сериозна целувка.

Странно, винаги питат за това. Никоя не ме е питала колко жени съм обичал, колко са разбили сърцето ми, останало ли е нещо от него, след като всяка си е вземала парче. И дали вярвам в любовта и изобщо – мога ли да обичам още?

Или още по-страшният въпрос – Колко сърца си разбил?

Такива въпроси не се задават. Или отговорите не интересуват никого, или ги е страх от тези отговори. Това, за тялото, някак си е по-важно.

С колко жени си бил, че си научил всичко това, явно е негласният въпрос.

Не ѝ отговорих. Реалният отговор плаши всички. Едните не вярват, другите се отчайват. При толкова жени, какво мога да ти дам аз...

Целунах я нежно, много нежно… После внимателно съблякох всичко от нея. Дрехите, бельото… Свалих обеците ѝ, свалих пръстените. Помолих я да махне и часовника.

 

Така, вече чисто гола, беше само моя. Целувах я дълго. Целувах всяка частица от тялото ѝ. Целувах я с часове.

И когато най-сетне я взех в прегръдките си, от миналото ѝ не беше останала и следа, бях изтрил всичко от него. То не ме интересуваше. Предстоеше ни общо бъдеще.“

"Това за пеперудите в стомаха се оказа вярно. Мислех, че е само измислица по розовите романи. Но стомаха ми трептеше, сякаш имах важни преговори, а не едно приятелско кафе.

Започнах да се бръсна всеки ден, накупих си нови дрехи и гледах да не повтарям, с които ходя на кафе. Ежедневното кафе се превърна в най-важната част от деня и два часа преди срещата се готвех за нея, а после цял ден си мислех как мина.

Бях се влюбил като хлапак, пеперуди танцуваха в стомаха ми, погледът ми прескачаше зад планините и имах чувството, че ми растат крила.

Отслабнах близо 30 килограма, защото живеех само на кафе и мечти.

Бях имал много жени, бях се влюбвал толкова пъти, но не помнех нищо подобно. Сякаш бях на 16…

„Татко, много си се подмладил, какво става с теб?“ – ме запита по скайпа дъщеря ми, разглеждайки снимки от последната премиера.

Не знаех какво да ѝ отговоря. Дори тя се имаше стара за луди влюбвания, а на моята достопочтена възраст подобни неща не се случваха.

Крилете ми се разперваха, кръвта ми кипеше, живеех на луди обороти. Бизнесът вършеше на пълни обороти. Работата ми спореше, идваха нови клиенти, връщаха се стари. Стартирах и множество нови инициативи, които отдавна мотах…

Най-сетне имаше смисъл да се заравям в работата. Това нямаше нищо общо с ония депресивни състояния, когато „само едната работа ми беше останала“ и буквално спях в офиса. Сега работех с ясна цел – трябваха ми пари. Имаше толкова много удоволствия от живота, които не бях изпитвал, а най-сетне (надявах се) имам с кого да ги споделя.

Хората, които ме познаваха отдавна не можеха да ме познаят. И аз самия не можех да се позная.

Характерът ми се промени коренно. Станах не по-малко твърд, но прословутата ми нервност и желание за каране изчезнаха. 

„Иванов, кажи коя е тая, дето те укроти така. Кажи, да я почерпим нещо, заслужило си е момичето“ – ме питаха всички във фейса.

„Боги, това не си ти. Не мога да те позная“ – ми каза кръстницата, при една от все по-редките ни сбирки. „Има жена, нали?“ – каза тя и надигна бирата си – „Ще ме запознаеш ли с нея?“."


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)