Точката

Теди Табакова

Откъси от книгата

Откъс 1-ви

Веднъж, докато седях на своето място, забелязах на отсрещния бряг едно младо красиво момиче, което събираше нещо от морския бряг. Тя приличаше на една много малка и едва забележима точка. Така ми се прииска да разбера какво ли прави тя точно? Затова на следващата вечер се върнах отново на своето място за наблюдение и зачаках. Тя дойде, слезе до брега и започна да събира нещо. Изглеждаше толкова сладка и невинна. Беше облечена в някаква ефирна бяла рокличка. „Какво ли събира?”- се запитах аз.

Ето, че настъпи момента на нашата среща:

- Здравей, прекрасно момиче!- прошепнах аз и се усмихнах. Наблюдавам те от доста време и така се радвам, че дойде при мен!

- Здравей!- отвърна тя и продължи. Ти какво правиш тук? Кой си ти?

- Аз ли....ами аз наблюдавам какво се случва наоколо от тук и така те видях. Чудех се какво ли събираш от плажа всяка вечер? Всъщност как се казваш?

- Аз съм Ти.- отвърна ми момичето и продължи: А ти кой си?

- Ами аз съм... как да ти кажа, имам много имена, но ти ме наричай както на теб ти харесва.- отговорих аз.

- Странно! За пръв път срещам някой, който оставя на мен да измисля името му.

Откъс 2-ри

- Ехо... Моля, извинете ме, нека да се запознаем.

- Шт… тихо, не пречи! Ще уплашиш морските звезди - тихо говори!

- Добре, разбрах ви. Аз съм Ти.

- Ооо, да. Аз отдавна знам това, нали сме в Света на Огледалата. Знам, че вече си дошла при мен. Видях те в морето как пристигаш.

- Но как ще ме видиш в морето, та аз се движех по брега.

- Ами как… Не забравяй, че сме тук и небето е огледало на морето. Просто знам какво да търся в него. - отвърна Старецът.

- Знаеш ли, аз бях там, на отсрещните скали. - и точката посочи мястото, откъдето идваше. Ти ме привлече като с магнит. Затова дойдох при теб. Гледах те стоиш така, наведен в морската вода и ми се прииска да те питам какво търсиш в нея?

- Момент, чакай малко да оставя това. - и старецът протегна настрани едната си ръка. Той остави „нещото” и отговори:

- Ела, да седнем на скалите. Ти какво ме питаше? А да, сетих се. Питаше ме какво правя в момента. Аз ловя своите Спомени с лявата ръка, после ги изкъпвам с дясната и ги пускам обратно в морето да си плуват.

- Но как така? Защо реши, че те живеят в морето?

- А къде…?

- Ами не знам.

- Разбира се, че са в морето. Забрави ли за кораба, с който си дошла.

Откъс 3

Ти погледна Стареца в очите и откри, че в тях истината се таи.

- Добре, ще ти отговоря. Ти подготви масата за нашата среща СЕГА!

- Кога?

- Аз ти казах, че няма да признаеш отговора. Затова ще те попитам какво значение за теб има кога?

- Значението е свързано с моите Спомени, защото аз толкова се опитвах да се свържа с тях!- отвърна Ти.

- А защо търсиш връзка с тях сега? Нали срещата се осъществи. Спомените са просто част от пъзела. В тях минало, настояще и бъдеще сливат се в едно и това едно е равно на „СЕГА”. Затова няма смисъл в твоя въпрос. Точките не бива да се питат „кога”, защото това няма никакво значение: записано е вече!

- Къде е записано? Къде и защо?

- Там, където трябва. Имаш книга, прочети я!- отговори Старецът.

Тогава Ти отвори книгата и видя, че в нея бе написано само онова стихотворение: „Когато влезеш”. Започна да я разлиства. Най-напред я прелисти набързо, а после започна да я разглежда страница по страница. Физиономията и излъчваше все по-голямо озадачение и дори ужас. Тогава точката не издържа и изкрещя стъписано:

- Не мога да повярвам! В тази книга не пише нищо, абсолютно нищо. Възможно ли е това?!

- А Ти какво очакваше? - попита Старецът.

- Как какво, нали ми каза: „Прочети я”!

Старецът взе книгата от ръцете на точката и започна да я разглежда:

- Е, какво те учудва? - попита той. Вътре има много неща, само че може би не са ти нужни.

- Ти май се подиграваш с мен!- каза точицата и го погледна.

- Защо смяташ така? Искам да знаеш, че аз никога не се подигравам с никого и по никакъв повод. То е все едно да се подигравам със себе си… в този Свят на Огледала!

- Тогава ето, прочети ми я!- и Ти нервно постави книгата пред Стареца.

- Не мога.

- Защо?

- Защото тя вече е прочетена.

- Но от кого? Кога?

- От нас! И побързай! Останало е само стихотворението - прочети го пак! Разгледай кориците, защото след малко и тези малки останки от твоята книга ще са прочетени и тогава няма да пише абсолютно нищо. Само заглавието ще е останало!

Откъс 4-ти

- Ще се върнем ли някога тук?- попита точката и една сълза се спусна по бузката и.

- Това зависи само от нашето решение, скъпа! По-важното е, че се открихме и ти си спомни нашия стих:

„Ние пак ще бъдем заедно завинаги и всичко ще си спомним, когато се открием с теб, приятелю, защото всичко днес е настояще от отминалите дни. От къде си Ти дошъл и точката поставил?

Аз съм свиден бъдещ Спомен от отминалите дни, а бъдещето е СЕГА!”


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)