Сенките на спомените

Надя Луканова

Откъси от книгата

 Аз съм Надя Луканова и ще се опитам едновременно да представя и себе си, и новата си лирична книга „Сенките на спомените”.

Родена съм в крайдунавското градче Лом и може би затова съзерцанието, приливите и отливите, отразените залези и изгреви са толкова чувствени преживявания в моя отворен вътрешен свят.

По професия съм психиатър и всеки ден работата ми ме докосва до крещящата болка, неосъзнаваната ексцентричност и лудостта, но и ме притиска да бъда по-съчувстваща и да се опитвам да търся доверието – онова чувство, което не е съвсем конвертируемо днес.

На 48 години подготвих първата си лирична книга „Любовта не си взема сбогом”, излязла от печат през септември 2014 г., а сега – вече на петдесет, Ви предлагам откровенията на лиричната ми героиня в „Сенките на спомените”.

В книгата са обединени стихове, писани от края на 2014 г. до началото на 2016 г. Подредени са в няколко цикъла – „Протегната душа за обич”, „В сянка от спомен”, „Светофари”, „ Пътеката живот”, „Финални акорди” и „Епилог”.

Лиричната ми героиня търси път към вас и ще се опита да ви докосне с усещането си за любов. Ще ви помоли „…В затвор на мимолетия не ме заключвай. Аз съм птица…”. Ще поиска да не я бъркате „…със скуката и призрака в пеньоара…” и „…Опитай се да ме виждаш като вятъра в душата си…”. Ще се протегне да дава любов, да я търси и да успее да я получи. „...Подобно жеравите, когато захладнее ще отлитаме, но в бляновете безразлични няма да останем никога”. Пориви, страст, запомнена близост, грижа и „По въже” до „…отсрещния стон”. Остани… „в един свят със любовие” можете поне по време на четене на стиховете да усетите парването под лъжичката и да се откъснете от мишката, таблета или абсурдите на изсивяването ни и подценяването на най-истинското чувство, което виртуално вече придобива стойност на китайска стока. Време е за:

 

Капка мавруд

 

Намини.

До света ми е толкова пряко,

ако видиш в очите ми

капка мавруд.

Зная, че самотата ти

бясна ще те оплита.

Вцепенен от въпроси

като гърбица ще я носиш.

 

Но спаси

оцелелия порив.

Още е топло в леглото ти,

в съня си различен.

Утрото във нишани

просветляващо гургуличи

и на пръсти се вмъква

сякаш жена се съблича.

 

Намини.

Боязливо ще открехна вратата

и жасмини ще пръсна

по цвета им да видиш

как и от белег

си е заминала самотата

и само мавруда

ще се стича в телата ни.

 

 

Запомни ме

 

Запомни ме

с дъх на канела

и тръпчивост на вино

и си тръгни.

Като острия залък

ме преглътни.

В белоснежия

ще изстивам

във спомена

и ще белея

като невинност

от теб

неразпъната.

 

Запомни ме

без сделки със времето,

лист детелина

и до четири го брои.

Някъде

пак ще усетиш

дъха ми

в топящи се преспи

и в набол минзухар

ще ме намериш

след зимата.

 

Запомни ме…

 

…ще затворя енигмата на „Протегната душа за обич”, за да Ви оставя да решите искате ли да потънете в нюансите на любовта надвечер на чаша червено вино, обезпокоявани единствено от пропълзяващи спомени или желания, когато разлиствате страниците на книгата ми. Но и през деня бихте могли да се изолирате от забързания ритъм на ежедневието със стиховете ми.

 

….Не ме попита може би ми е студено

 От тишината, навика… и аз не знам.

 Но ако ти хрумне пак да се опитаме

 все още ще го чуя…в „Самъртайм”.

 

Нишката на жажда за близост се промъква и в „Сянка от спомен”:

 

Сянка от спомен

 

Аварийно ме спира

поглед познат и осанка.

Като в сянка от спомен

бавно лицето изплува

и стои вкаменено

като не чула молбите икона.

Толкова близо до мен е,

а не зная какво да си кажем….

 

За да потекат: Дъждовни прозрения

 

Не ми се връща

под прашните покриви

на залостените мълчания

в студената тишина.

Танцува душата ми

с амулет от небето й

и й е тясно да влезе

в бездушните правила….

 

И изцелителното:

 

Преболя ме

 

Преболя ме от мълчания

и забравени спомени,

от приятели тръгнали

с еднопосочен билет.

Преболя ме от сенките

в паметта ми,

от студения есенен дъжд

и от табелите „лято”

в друга посока…

 

 

 

В „Екзистенциално” лиричната героиня, въпреки че: „…Разбирам, че е минало да чакам влак на запустяла гара…” стиска куфара „…заминала по релсите на своето очакване…”. Намира: „..ирония, че цял живот пътуваме...”, но билетът ни: „…не винаги е за посока и късно сме пристигнали за някого…”.

Темите в стихосбирката ми са общочовешките вътрешни конфликти и вълнения, пътувания в реално време и назад в спомените, прозрения, трепети, светофари по пътеката „Живот” и след финални акорди:

 

Иска ми се

Иска ми се времето да има стреме,

оседлано вихрогона си да спре.

В чучулиговата песен да узрее

и моминска нега да съзре.

……….

Страховете, обуздал ездач

да не спъват опита ни за летене.

Някой ден… ще падне здрач…

 

И:

„…И как да се случи

всичко по ноти?

Днес да обичаме,

някое утре

да бъдем различни.

Дъхът да е спрял

от любов коленичили

на секунди от края

на възможния рай…”

 

В „Епилог”:

„Някъде там…

има пътища и надолу,

но се катерят малцина,

за да забият котки в живеца си.

Незараснали рани

бавно се свиват до ръбовете си.

Някъде там

оцеляваме в битка със себе си.

 

Не е лесно да прочетете „Сенките на спомените” на един дъх. Но Ви обещавам, че ще изживеете вълнения и ще се замислите. Това, което ще отрони сълза от очите Ви, ще намерите между стиховете. Тук само започнах да нюансирам.

 

Какво още да кажа за себе си?

През по-голямата част от съзнателния си живот съм живяла и живея в гр.Плевен. Първите ми поетични пориви бяха в младежка възраст, но за кратко. До 45-тата си година не съм посягала към листа. След това започнах да пиша проза, но не ми достигаше време да се себеотдам и останаха недовършени „Писма до непознати близки хора” и „Напосоки”. Не съм и предполагала, че за по-малко от година ще събера стихове за първата си стихосбирка „Любовта не си взема сбогом” (09.2014г.). А след това не ми беше необходимо да търся място, време или специално разположение на духа, за да пиша.

Публикувала съм своите стихове в списание „Пламък”, в-к „Уикенд” и в-к „Ретро”.

През 2015 г. мои стихове участваха в „Алманах за нова българска литература” – поезия на Фондация „Буквите” и в Алманаха на съюза на писателите-учени „Стъпки 8”. Класирана бях конкурса на Фондация „Буквите” – „ Тринадесет черни котки”(2015 г.), а в началото на 2016 г. новата ми лирична книга е напът към читателите си.

 

 

 

 

 

 

 


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)