Осъществена мечта

Стефан Александров

Откъси от книгата

Читателят ще допълни общата си култура с „виртуално пътешествие” из много исторически обекти със световно значение, ще „прекоси” много географски ширини, които едва ли ще прекоси като турист през живота си. Ще „види” прочути произведения на изкуството и ще се „разходи” из Париж, Сен Тропе, Кан, Ница, Монако, Верона и разбира се, Венеция. В Ориента ще се запознае с друг начин на живот, колкото любопитен, толкова и опасен, като например войната между Иран и Ирак, екзотиката на Кувейт, Багдад, Басра, Техеран, Истанбул, пустинята и пр.

Цялото повествование е изпъстрено с множество любопитни случки, съпътстващи главния герой навсякъде. Където и да пътува, каквото и да прави, всичко е поднесено с чувство за хумор, което допринася за лекото четене и носи удоволствие от прочетеното.

 

Част от глава „България – Париж и обратно“

В покрайнините на града спрял на бензиностанция, където се обадил по телефона на фирмата, но поради незнаенето на френски език Добри връчил слушалката на бензинджията, който се стреснал в първия момент, но чувайки какво му говорят по телефона, се усмихнал, затворил телефона, след което със знаци обяснил, че Добри трябвало да седи на една от масичките и да чака да дойде човек от фирмата. След 30-40 минути влязъл около 40-годишен висок мъж, облечен в бяла риза с къс ръкав и вратовръзка. Бензинджията му посочил Добри с глава. Човекът протегнал ръка и се представил с името Жан, Добри също си казал името. Жан поканил нашия шофьор да излязат, показал му един бежов мерцедес и пак с жест му казал, че трябва да кара след него.

Фирмата се намирала на другия край на града и се помещавала в пристройка на двора, а отсреща в същия двор била къщата, в която живели собствениците. Добри паркирал до входната врата, но собственикът не му дал да отвори капаците, а внимателно проверил пломбата и тогава му разрешил да отваря. След малко пристигнал мотокар, който бил каран от собственика.

Докато чакал разтоварването, Добри надникнал в пристройката, където се помещавала фирмата. Тя се състояла от малък офис и по-голям салон, в който работели 5-6 жени шивачки, това представлявала цялата фирма, което изненадало Добри, който си мислел, че щом цялата шивашка кооперация в Панагюрище работи за белгийска фирма, тя би следвало да е много по-голяма от нашата. След разтоварването собственикът поканил Добри да оправят документите и едва след приключването на деловата част извадил бутилка уиски „Джони Уокър” и налял в две маркови чаши с логото на фирмата. Докато пийвали, дошла съпругата на собственика и ги поканила на вечеря.

В трапезарията на къщата се намирала голяма маса, а около нея насядали братът на собственика, съпругата му и едно бебе, сложено на висок специален бебешки стол. Бебко бил на 5-6 месеца, но много умно гледал и реагирал на всичко, което му привличало вниманието, например когато някой заговорел, Бебко веднага обръщал поглед към него, ако изтраквала чиния, той трепвал и размахвал ръчички, сякаш протестирал за безпокойството. От цялата компания Бебко най-много гледал към Добри, който явно за него е нова персона и това провокирало любопитството му. Вечерята се състояла от бульон, задушено месо със задушени зеленчуци за гарнитура, плодове, стъклена кана с червено вино и стъклена кана с портокалов сок. Храната се намирала в порцеланови големи купи, украсени с китайски цветни рисунки на хора и орнаменти на цветя. Домакинята отивала до всеки на масата най-напред с купата с бульона и който желаел бульон, тя му сипвала в дълбоката порцеланова чиния пред него толкова, колкото ѝ кажел. Бульонът се ядял без хляб. Бебко смучел мляко от едно шише с биберона, като настойчиво се опитвал сам да държи бутилката, но не плачел и не се заинатявал.

След бульона домакинята, препасана с лека престилчица на цветченца, поднесла пред всеки другата порцеланова купа с месото и сипвала на всеки по къс месо и по голяма лъжица задушени зеленчуци. Докато тя сипвала основното ястие, съпругът ѝ наливал на всеки в чашката пред него вино. Докато се хранели, не разговаряли, не вдигал шум и синеокият, сламенорус Бебко, който през цялото време се държал много прилично за възраста си. Този сладур бил дете на брата на собственика, мъж някъде около 30-годишен, и съпругата му, седяща до него, нежна руса дама, около 22-23 годишна.

От панерката с хляба само Добри си вземал, другите ядяли без хляб.

След вечерята собственикът поканил Добри да излязат на терасата и да изпушат по една цигара, като говорел нещо. Добри схващал, че го питат за България, за работата му, за заплатата, за семейството, за децата му и пр.

Неочаквано собственикът опитал на френски, на немски и на английски да предложи на Добри да остане при него на работа като шофьор. Добри силно се развълнувал от това толкова неочаквано, но примамливо предложение.

Собственикът му предлагал 10 хиляди марки основна заплата плюс 100 марки на ден командировъчни и плащане на хотел и храна при командировка.

Добри обяснил както могъл, че милиция биг проблем фамили, че тенк ю но рефюз (отказвам) и пр. мъчителни обяснения. Собственикът кимал разбиращо и не настоявал, нито продължавал да го уговаря, а сменил темата на разговора, като започнал да разказва, че фирмата е основана от родителите му и като остарели, я оставили на него и на брат му. Сега той като по-голям е шефът, а брат му се занимавал с търсене на пазари и пласмент на произведената стока. Съпругата му отговаряла за производството и шивачките, а съпругата на брат му била счетоводителят на семейната фирма.

На раздяла Добри получил 100 марки бакшиш от собственика, влязъл в трапезарията, взел си довиждане с всички, включително и с Бебко, който размахал ръчички, сякаш разбирал какво става, и напуснал завинаги тази къща и тези добри хора.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)