33

Каролина Колева

Откъси от книгата

„Мъглата тихо се разстилаше между боровете. Внасяше някаква тежест във въздуха, но планината си казваше думата – чистият въздух и в мъгливо време си остава чист. Беше началото на септември и студът се позадържаше по-дълго сутрин, а се спускаше по-рано вечерта. Листата по дърветата не бяха започнали да сменят цвета си, но гората вече ухаеше на есен. Такава бе картинката всяка година по това време там – малкото селце Буйново, скрито в полите на Родопа планина.

Тя живееше там. Само няколко стъпки, някакви си два-три километра я деляха от гръцката граница. Живееше с баща си. Майка ѝ бе избягала още когато Дани беше на две, почти три години. И въпреки всичко двамата се справяха доста добре.

Мирослав – баща ѝ, вече беше пенсионер. „Млад пенсионер“ – често се шегуваше със себе си така. Годините на тежък труд в мините покрай Перник не му личаха особено. Останал изправен, здрав и жилав, Миро помагаше и на съседите, и на възрастните хора от селото, които преобладаваха. Млади почти нямаше. Самият той искаше за неговата Даника същото. Всяка вечер засягаше темата за изнасяне и преселване в столицата. Но колкото и да ѝ го повтаряше, може би напук, нейният отказ ставаше все по-твърд и по-твърд.

- Татко, харесвам си работата, парите ни стигат, а тази природа... как да я оставя, кажи ми – единствено морето ме умилява пред нея, защото знаеш колко обичам водата. И за какво – само за да дишам мръсния лепкав въздух просто защото е столичен. И за повече пари аз софиянка няма да стана!

- Но един ден, когато имаш съпруг, деца...

- Когато този ден дойде... ще му мисля, а дотогава... Ще ме търпиш!

Даника беше на 24. Завършила история в морската столица, сега тя работеше като екскурзовод. Всеки ден вървеше около десетина километра в посока. Обичаше да ходи. И кола имаше, но я използваше само в лошо време. Ставаше рано сутрин със или преди изгрева, в зависимост от сезона. Правеше си кафе, заставаше на верандата на къщата и го криеше между дланите си, за да се наслади на аромата му.

И когато откраднеше, колкото ѝ бе нужно, грабваше раницата и тръгваше.

Почиваше основно зимно време, тъй като туристи, било и най-любопитните, не пристъпваха. А и по този изключително тесен път, със скалите, надвиснали застрашително отгоре, и отвес не никак малък, до Триград бе почти невъзможно да се стигне зиме.

Днешният ден не бе изключение. Дани тръгна. Вървеше устремено по пътя с по-бърза крачка. И не защото закъсняваше – правеше си тренировка – така му казваше тя. Обикновено дори бе първа и понякога отваряше и барчето и посрещаше колегите си с кафе. И тук... бяха младите – всички момчета и момичета около нейната възраст – алпинисти, екскурзоводи, водачи. Посещенията в пещерата бяха на кръгъл час. И за другите в околността я викаха, но сякаш сърцето ѝ принадлежеше на тази...

„Дяволското гърло“. Дали заради страховитото име, дали заради мистиката, с която бе обвита пещерата, както и цялата планина, Даника успяваше всеки ден да открие нещо ново в нея. Може би и защото завърши история, божествата на народите, обитавали тези земи – тракийски, славянски, прабългарски, усилваха многократно интереса ѝ към непознатото и тайнственото. Вероятно това бе и причината всяка група, която излизаше след нейна беседа, да я гледа с отворена уста. Даника бе голяма чаровница, със силно присъствие и обаяние... „чернооката русокоска на дяволската пещера“. Така я наричаше Слави – един от алпинистите. И частичка от всяка една от тези думи или в съчетание останалите използваха като прякори към нея.“

 

- „Здравейте! Готови ли сте?

- Да! – отвърнаха в един глас.

- Аз съм Дани и ще бъда ваш водач и справочник в тази едночасова разходка, която се надявам да остане с приятен отпечатък в паметта ви.

- Дяволът вижда ли се? – провикна се един мъж.

- Когато излезем, ти сам ще ми отговориш на този въпрос. Така, вътре е хлъзгавичко, така че чехлите не са добра идея. Доста хладно е, тоест и късият ръкав е добре да се покрие. И ако сте готови и с това, ще отворя тази малка дървена врата, за да влезете в тази мистична пещера. По-плахите нека са по-близо до мен. И така... нека нашето пътешествие да започне...“


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)