Сънят на Медуза

Миглена Миткова

Откъси от книгата

Сънят на Медуза

 

Шепни, шепни и стъпвай тихо!

Сълзите камъка измиха...

 

Сънувам си косите руси,

развявани от суховея

и тъжно пея, жално пея

за нежността, що в мен пирува.

 

Не ме събуждай, ще те видя!

А сенките ще ни завидят

и ще останеш вечно с мен...

Но тъй студен, но тъй студен...

 

Шепни и стъпвай тихо, тихо,

сънувам своята любов!

Сълзите камъка измиха,

но ти за мен не си готов...

 

Започнах да пиша отново малко преди да се роди сина ми, като шастливото събитие ме насочи към детската поезия. Малко по малко се разпрострях и в други стилове, а стиховете си публикувах в сайтове за лично творчество. Топлият прием и отзиви от поезията ми, ми дадоха стимул и силен тласък. На 17.12.2017 г. стихотворението ми „Село забравено“ спечели трето място на националния конкурс „Никола Вапцаров” в Благоевград.

 

Село забравено

 

Тук младостта е далечна утопия –

спомен от стари животи.

Как се наричат камини нетоплещи?

Жадни за обич имоти...

 

Тъжни парченца от тихо безвремие

пъплят по хладния камък.

Помни асфалтът... шейни и веселие,

помни и детския пламък...

 

Помни и смръзнал от болка пропуква се...

Как ли завехна село́то?

Днес по бордюра отекват бастуните –

куци войници във рота.

 

Призрачни къщи наклаждат лулите си

с пушек, отдавна изчезнал.

В ъ́глите сенки ругаят и питат се

Бог ли така ги низвергна...

 

Сам, суховеят обхожда сайвантите –

свири на празни казани,

сбиращи шлака, наместо буркани за

внуци... Нивга невидяни...

 

Чака табелката „Село забравено“...

Гледа... Все някой ще мине –

прелетни птици, кутре изоставено

или кола от чужбина…

 

На 29.01.2018г. получих и поощрителна награда в конкурса “Наздравица за любовта”, организиран от Община Асеновград за стихотворението ми „Празно като чаша“.

 

Празно като чаша

 

В гърлото ми гнездят капки сухо вино,

остри като спомен - глождят ме и дращят.

Болна, тишината в тъмното крещи, но

днес във мен е празно. Празно като чаша.

 

Паякът заплита лепкави дантели,

те като наметка въздуха прегръщат

и запълват дупки по стените бели,

но във мен е празно. Празно като къща.

 

Пухени завивки кожата ми чоплят,

като стара рана пак ще я обелят.

Молех се поне гърдите ми да стоплят,

ала днес е празно в мен. Като постеля.

 

Сипвам си догоре. Нека дрожди хранят

зейналия гладно във душата жлеб.

И в пиянски унес може пак да стана

цяла. Като къща и постеля с теб.

 

Обичам да експериментирам с формите, но винаги ще прекланям почтително глава пред сонета, като един от най-стройните и благодатни начини да изразиш чувствата си...

 

Не ме обичай

 

Не ме обичай... Бялата ми кожа

е лист, по който мъките рисуват.

А грозна е картината - ще можеш

да видиш кой и колко, всъщност, струва.

 

И сенки под ресниците ми плуват...

Не ме обичай! Няма да ги крия

когато във леглото ти будувам

и жадно от тегобите си пия.

 

Студените ми нощи са стихия,

завихряща на миналото лѝка.

Не ме обичай! Трябва да убия

жената, дето в тъмното ме тика.

 

И щом с короната ѝ се закича,

ще видиш тази, дето да обичаш...

 

 

Разбира се, като на всеки човек, живеещ в реалността, земните преживявания не са ми чужди...

 

Чуден ден на домакиня

 

Какво ли да възпея, мисля, днес

от своя чуден ден на домакиня?

С парцала как танцувах до нощес

и как денят ми в плавен унес мина

между прегръдки с купчини пране

и яростна борба с прахосмукачка?

Не са ми нужни принцове с коне -

принцесата в полунощ още бачка...

А после ще си сипе кана вино -

на кон ще е опасно да седя,

но имам средство аз алтернативно,

научих се да яхам и метла!

 

И така, читателю, подкрепяйки моята мечта за книга знам, че ще откриеш и късче от себе си на страниците на „Сънят на Медуза“. Благодаря, че ме дари с времето си!


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)