Активни проекти

Вибрации | 30-09-2022

Здравейте, фенове на поезията, казвам се Виделина.  Сложете ударението в края и ще получите името на читалище и вестник в България.   Като малка бях изявен рецитатор и разказвач. Най-младите читатели вероятно не знаят какво е да рецитираш. Означава буквално да четеш изразително стихове пред публика. Първият си хонорар като рецитатор  получих в четвърти клас за изпълнение пред партийно събрание на една ужасно дълга поема от Леда Милева „Червена приказка“. Плочите с детски приказки също наизустявах и после разказвах пред приятели, като си преправях гласа. Любим български поет ми е Вапцаров, а приказките на Николай Райнов и Вилхелм Хауф са ме омагьосали завинаги. По-късно, като ученичка в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в родния си Пловдив, рецитирах любовна лирика. Една година играх в театъра, но семейството се оказа по-силната сцена за мен.
Днес не е модерно да се рецитира, не е модерно да се чете поезия. Поезията и тя не е същата, излезе от ритъм и граматика, някои автори дори не слагат препинателни знаци, а римата е отживелица. Но пък всеки пише във ФБ, понякога и краде, вече е трудно да се разбере кое от кого е. С моя приятелка актриса създадохме тази година смел проект „Литературно соаре“, играем стихове пред публика, не вярвах колко силно ще вдъхновим хората. Първото необходимо условие, за да започна да пиша се оказа свободата. След дълги години като експерт по културен туризъм в община Пловдив, а след това в голяма технологична корпорация, напуснах, вдишах огромна глътка свобода и се завърнах към себе, преоткрих поезията, този път като автор. Любими са ми лиричните жанрове – пейзажна, интимна и философска лирика. Вкъщи отначало не гледаха на това занимание сериозно. Жена на 53 г., майка на две деца, баба даже, а се занимава с поезия. Докато им прочетох 2-3 неща и им стана приятно, дори с най-близките се преоткрихме. Директно пиша стиховете в нета. Първо идва идеята, после ритъма и накрая ДУМИТЕ…

До поискване | 30-06-2022

Сигурно се питате коя съм аз, защо поезия и защо „До поискване“. Да, това са най-често въпросите, които се задават на дебютиращи автори.

Защо поезия – това е най-лесния въпрос. Аз пиша и поезия и проза. Но по-любима ми е поезията. Аз съм много емоционална и чувствителна личност – може би защото съм зодия риби… Прекалено много емоции бушуват в мен – и лични и такива, които емпатската ми натура попива от околните. И единствения начин да се освободя от този емоционален товар е да ги излея на листа. Щастливите емоции обикновено се леят плавно, красиво в прекрасни рими – като тях самите. Но отрицателните – те се изливат гърчейки се като самата болка, без ред, спъвайки се една в друга. Там често липсва рима, ритъм. Те просто стенат от болка. Такава е поезията ми. Непредсказуема. Истинска. Неподправена. Изплакана душа.

Защо „До поискване“. Това е хубав въпрос. Помните ли – имаше преди години в пощенските станции услуга изпращане и получаване на писма „до поискване“. Изпращат ти писмото, пристига в пощенската станция, поставят го в твоята кутия „до поискване“ и ти когато пожелаеш си го прибираш от там. Сега с днешните комуникации, навярно ги няма вече тези пощенски кутии. Но идеята е същата. Аз изпращам моите стихове, приятели, до вас До поискване. Пощенската кутия е моята стихосбирка. Вие имате ключ. Можете да отключите тази кутия, когато пожелаете и там да намерите моите откровения, моите късчета душа. Ключа ли? Той е вашето желание. Ако искате отключете кутията-стихосбирка „До поискване“. Там съм аз.