Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
1. Владимир Александров Ненчев
2. Aлександър
3. Александър Цонков - Лостов
4. Анна Гюрова
5. Анета Колчева
6. Гергана Петрова Станева
7. Райна Илиева
8. Райчо Русев
9. Радка Видьова
10. Иван Савчев Савов
11. Калоян Кирилов Захариев
12. Катя Ташева
13. Красимир Кръстев
14. Красимира Даскалова
15. Кремена Денева
16. Йоана Кацарска
17. Павлина Милорадова Георгиева
18. Мариета Кирилова Пенкова
19. Мая Валентинова Миланова
20. Мила Радева Кузманова
21. Полина Велева
22. Пенка Стоянова Станчева
23. Силвия Любенова Кавлакова
24. Соня Александрова Тачкова
25. Стоян Спасов Баненкин
26. Таня Георгиева
27. Донко Найденов
28. Донна Димитрова
29. Цветалина Лазкова Стефанова
30. Цветелина Пламенова Иванова
 

Неполучени плащания

 
1. Данаил Димитров Стоимиров
2. Надя Филчева Луканова
3. Красимир Василев Кръстев
4. Иван Димитров Комитски
 

Сеизмичен роман

 
 
Резюме  

„СЕИЗМИЧЕН РОМАН” разказва историята на работеща млада жена с успешна кариера и семейство.

След внезапен инцидент Александра се озовава в болница за спешна помощ, принудена да прекара дълги и мъчителни дни в болничното легло, заобиколена от страдание и болка. Наред с драмата на Александра, пред очите ни се завихрят много други истории. Пациентите от стая 8 страдат, борят се, крепят се един за друг и се надяват. Ще успее ли силата на духа да превъзмогне физическото страдание, да запълни емоционалните липси?

Историята препуска задъхано и трескаво през бездните на отчаянието и неверието, през съдби, срещи и раздели, между сеизмичните върхове и спадове на волята за живот, озарена от светлия полъх на надеждата, вдъхновена от една изневиделица избухнала, съвсем неуместна и може би неслучена любов.

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

8-1 АЛЕКСАНДРА

Гръмко тракане на колела и мощно затръшване на врата на асансьор разтърсват замрелия болничен коридор, ослепен от отчаян луминисцент. Стенейки, болните се размърдват в съня си. Процесия бели престилки – приказлива и весела се насочва към стая 8 – оттам скоро изписваха и в момента има само две обитателки – 8-4 циганката Пилка и 8-1 „Пневмоторакс”, в цивилния свят наричана с царското име Александра.

Последната именно е единствената будна в този дори и за болницата съвсем нощен час поради най-обикновени физиологични причини – налага се да се изпишка – а това съвсем елементарно човешко действие за нея в последните дни е сложно съчетание от акробатика и изобретателност, така че общо взето – мисълта през намерението до крайния резултат правят поне 10 минути. Защо ли? Да не е лишена от крайник тази Александра, или няма тоалетна на етажа? Първото, слава богу, не, поне засега, а за второто няма как да знае, горката, тъй като вече втора седмица не е излизала извън стая 8, макар че ужасно би искала да го направи и макар да няма нещо на света, което да ненавижда повече от това простичко болнично легло, на което уви, е прикована с дрен, мушнат между ребрата и забит в левия ѝ бял дроб, така че просто няма как да стане, освен ако имаше херкулесовска сила да повлече дрена с цялата му машинария със себе си, но тогава пък строгият поглед на доктора със златните очила би я смачкал като заблуден комар. Заповядано ѝ е да не мърда от леглото, така че за да се изпишка, трябва да се протегне, да вземе подлогата от пода, ловко и бързо да я мушне под дупето като в същото време светкавично се завие с чаршафа, така че ако някой внезапно влезе в стаята, да не забележи сложните маневри, защото леглото е точно срещу вратата, а на Александра ѝ е останало все още някакво подобие на срам...

Най-големият ужас на Александра е влизащият отвън, който и да било той, да я завари така – седнала под чаршафа на подлогата. Странно е да водиш разговор, докато пишкаш в леглото, дори си е направо кошмар. Но все пак и кошмарът си има степени – и точно най-топ кошмарът се случи тая вечер – когато след серията акробатически номера беше вече успяла да подложи под нежните си части подлогата и тъкмо тогава процесията, возеща носилка с току-що оперирана, гръмко нахлу в стаята, на всичкото отгоре – начело с д-р Зоран, младият специализант, който редовно, по няколко пъти на ден идваше да провери как е Александра, защото именно той ѝ беше поставил дрена. 

Уморен и угрижен, докторът разсеяно ѝ се усмихна, но тя пламна цялата и смутено изхлипа. Нямаше как да махне подлогата пред очите на всички и нищо не ѝ оставаше, освен да седи в тая глупава поза „на трона”, изчервена като домат и засрамена като напишкано дете и с чувството, че чаршафът е прозрачен и се вижда ... всичко.

 

***

8-4 Пилка

-          Пилке, ами ти не можеш ли да дойдеш да потърсиш чорапи, аз няма как да я стигна тая чанта

Макар и след тежка операция, Пилка вече ставаше и ходеше по малко, обаче никак не обичаше да става, предпочиташе да си лежи, зяпайки в една точка, а като ѝ дотегнеше да лежи, се обаждаше по телефона на някой от многобройната си рода и започваше безкрайно и пискливо да каканиже плачливи жалби - как докторите я били „убили” - „уби’а мааа, мамооо, какооо, уби’а мааа, не моа мръдна, дъх немам, уби’а мааа” – така можеше да вие с часове, а ако Александра я помолеше да стане да угаси лампата, сърдито се тросваше:

- Ша я òгаса я, ма те после па ша а светнат, нема смисъл – и се обръщаше на другата страна

И сега пак се тросна

-  Да бе, чорапи па сега, не ровим по чужди чанти я – и сърдито се обърна на другата страна

- Айде бе, Пилке, нали аз те моля, няма страшно – почти плачейки се провикна обърканата Александра с треперещ глас – вече чувствайки, че няма сили да държи ръката на бабката, за чорапи да се навежда съвсем не можеше и дума да става, искаше само да си легне, много ѝ се виеше свят.

Все пак стана Пилка, дотътри се някак до леглото на бабата, измъкна чантата, отвори я, поразрови леко, но на никъде не се виждаха чорапи и в същия момент се чу отново мощното хлопване на асансьора. Пилка подскочи като ужилена и учудващо пъргаво за състоянието си се озова до леглото си.

- Казáх ти я – в чужди чанти не рова, ти не, та не – и си легна и се зави презглава.

- Студено, студенооо, моля ви, стоплете меее

- Бабке, не знам, аз повече не мога да те държа, трябва да легна – почти в полусън измърмори Александра и усещайки причерняване пред очите, ужасена се вкопчи в ръцете на бабата в опит да се задържи...

- Ама какво става тук... – чуваше някъде отдалече – и отваряйки очи видя как младият доктор Зоран я тупа по китките и ѝ мокри слепоочията – А! Отвóри очи! Какво търсеше ти при бабата, мадам? – въздъхна с облекчение Зоран

- Оплакваше се, че ѝ е студено, държах ѝ ръцете – с мъка процеждаше думите през устата си

- Аха, ти понеже си добре, бабката ше оправиш – засмя се топло младежът – От упойката е, затова ѝ е студено, ти заспивай, остави я нея, ще пратя някоя сестра да ѝ метне още някое одеяло

- Не, не, те само се карат, моля те, помогни ѝ ти – погледна уплашено Александра

- Е какво да направя? – объркано вдигна рамене Зоран

- Само от чантата ѝ едни чорапи извади, аз ще я обуя, моля те!

- Абе, момиче – разсмя се докторът

- Моля те! – пак го погледна безпомощно Александра

- Е, хубаво, ше я обуем бабата – докторът намери чорапи, обу бабата, зави я, пипна ѝ челото – Всичко е наред, не се тревожи – постави силната си ръка с изящни дълги пръсти на челото на Александра – тя ще се стопли, а ти заспивай, трябва да почиваш

- Добре, докторе – усмихна му се благодарно момичето – Благодаря ти – протегна се и му стисна ръката – съвсееем малко по-дълго от необходимото.

Зоран пак вдигна рамене, объркано се усмихна, отвори уста като че ли да каже нещо, но изведнъж се изчерви и забързано излезе.

Александра се протегна блажено – за пръв път с леко сърце може би откакто преди две седмици внезапно се беше озовала в болницата и потъна в дълбок оздравителен сън, а на сутринта объркано се питаше сънувала ли е, или не, как младият доктор няколко пъти през нощта влиза леко като котка, на пръсти доближава леглото на бабката, мери ѝ пулса, нагласява системите, мята допълнително одеяло, а после застава до нейното легло, стои неподвижно и дълго я гледа как спи, изведнъж се отправя рязко към вратата, но малко преди да излезе лекичко, крадливо посяга към обутото в бяло чорапче стъпало, което се подава изпод чаршафа, нежно го докосва, усмихва се хлапашки и бързо излиза.      

 

***

Навън вилнееше сутрешният свиреп вятър, една октава по-зловещ. Както си гълташе жадно цигарения дим, усети неясно чувство за тревога да пропълзява по настръхналите ѝ от студа крака. При всяко вдишване я пробождаше странна болка вляво, която скоро не се беше обаждала, а от кафето ѝ загорча и изведнъж ѝ се пригади „Уф, така и не отидох на кардиолог, явно си има проблем с това сърце” – но болката се засилваше заедно с гаденето и накрая хвърли цигарата и тръгна да влиза. Макар че вече не пушеше, отново при всяко вдишване на въздух силно я срязваше вляво, така че дори ѝ стана трудно да ходи, а в устата си усещаше горчилка, като че ли всеки момент ще повърне „Ами направо да ги спирам тия цигари, не стига, че са скъпи”. Покатери се някак в асансьора, слезе на третия етаж, добра се до бюрото си, опитвайки се да не обръща внимание на все по-острата и постоянна болка. Имаше да довършва спешен документ, баш сега ли намери да я боли. Като седна да пише обаче, пред очите ѝ затанцуваха черни кръгове, пригади ѝ се още повече, а болката стана така непоносима, че едва се сдържа да не изпищи. Опита се да се облегне, да се извърти някак, но не – гадната режеща болка не отшумяваше, а напротив – засилваше се, при всяко поемане на въздух я срязваше, ужас! изобщо не можеше вече и да поеме въздух, а с отворена уста, като риба на сухо скимтеше. Започна да я обзема паника „Получавам инфаркт, какво друго...” – все пак се опита да се усмихне, да не стресне колежките, макар че по-скоро го усети като гримаса.

 

© Цветелина Александрова Всички права запазени.
Публикувано:
2015-10-31

2016-01-31
КРАЙНА ДАТА
(39) от (100)
продадени книги
(272)
дарения
(584) от (800)
набрани средства
8
цена
 
Проектът е приключен
 
Автор  
Цветелина Александрова
Биография  

Не бих си позволила за нищо на света да ви отегчавам с разни биографични подробности от рода на родила се едикъде си, учила едикакво си, работила и т.н.

Пък и да си призная, малко ми е трудничко с няколко думи да се самоопределя – вярвам, че още не съм завършена книга, която е лесно да разгърнем, опишем с няколко думи и сложим на рафта при останалите.

И така – ще се представя просто и кратко с няколко снимки, тъй като не обичам характеристиките, но вярвам, че човек е това, което прави, което обича, хората, които обича, местата на които е бил.

Човек е ролите, които играе – не съм го измислила аз, но смятам, че съм едно добро потвърждение.

 

И така – ето и някои от моите роли:

Майка и съпруга

-      

Работеща жена

Последно, макар и не по важност. Страстен любител на орхидеите

Разбира се това представяне е твърде кратко, но надявам се да е поне толкова забавно, колкото на мен в момента.

Сега, докато подбирам снимките и пред очите ми летят разни моменти от доста драматичния ми живот напоследък, се опитвам да си представя вас – хората, които ще прочетете моето скромно представяне и моя роман. Защото аз го написах за вас – за да ви подаря тази история – за да ви разсмея, възторгна, ужася, разплача и защо не - да ви спечеля като приятели.

И като си представям вас – които щом четете това, в момента пулсирате с моите вибрации в една много водолейска честота, ми става много топло и уютно. И вълшебно. Все едно току-що съм си наляла чаша червено вино и предвкусвам тръпчивия му аромат.

Наздраве!

И да, приличаме си по разни нещица с моята главна героиня – Александра – за добро или за зло вие ще прецените.

Въпреки това не бих казала, че съм неин прототип – по-скоро тя е едно мое по-съвършено, по-завършено аз. Бих искала да умея да дишам като нея - с нейната борбеност, устрем, категоричност. 

Ако разкрия повече за романа, се опасявам, че ще ви отнема колумбовската тръпка. Така че, вместо да го направя, ви пожелавам „Сеизмично четене и ...

„До нови срещи, Приятели!”