Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
1. Гинка Христова Пеева
2. Радка Костова Видьова
3. Мариана Христова Илиева
4. Слава Стоянова Славчева
5. Жени Стефанова Караваневска
6. Жени Стефанова Караваневска
 

Неполучени плащания

 
1. Калина Пенкова Лазарова
2. Румяна Иванова
3. Румяна Иванова
4. Румяна Иванова
 

Приказки за Ейри

 
 
Резюме  

Независимо на каква възраст сме, ние всички се сблъскваме с проблеми. Понякога в нас се промъква страх, друг път –ревност, завист или друго. Не винаги можем да разберем и назовем емоцията и да се справим с нея. В такъв момент най-ценен помощник са книгите със занимателни и поучителни истории. Увлечени в приказките и преживяванията на героите, неусетно разбираме себе си и ставаме по-уверени.

Какво се е случило на планетата Умнада и защо хората там не слизат от техните возки? Защо краката им са толкова слаби, че не могат да ходят с лекота? Как земното момче Случко помага на умнадите и какъв подарък им прави?

Анко кани баба си на приказни пътешествия, а тя се държи като непослушно дете. В забавните истории момчето поема ролята на възрастен, разбира какво е отговорност и пораства. Двамата попадат в електронни игри, в света на вълшебниците. А има ли наистина по един вълшебник във всеки един от нас?

Разпознавате ли завистта? Как да я различим, ако успее да ни завладее?

А знаете ли как, защо и при кого се настанява страхът? 

А кое е най-голямото вълшебство на света?

 

Котката Ейри знае много приказки и ни учи чрез тях.

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Независимо на каква възраст сме, ние всички се сблъскваме с проблеми. Понякога в нас се промъква страх, друг път –ревност, завист или друго. Не винаги можем да разберем и назовем емоцията и да се справим с нея. В такъв момент най-ценен помощник са книгите със занимателни и поучителни истории. Увлечени в приказките и преживяванията на героите, неусетно разбираме себе си и ставаме по-уверени.

Какво се е случило на планетата Умнада и защо хората там не слизат от техните возки? Защо краката им са толкова слаби, че не могат да ходят с лекота? Как земното момче Случко помага на умнадите и какъв подарък им прави?

Анко кани баба си на приказни пътешествия, а тя се държи като непослушно дете. В забавните истории момчето поема ролята на възрастен, разбира какво е отговорност и пораства. Двамата попадат в електронни игри, в света на вълшебниците. А има ли наистина по един вълшебник във всеки един от нас?

Разпознавате ли завистта? Как да я различим, ако успее да ни завладее?

А знаете ли как, защо и при кого се настанява страхът? 

А кое е най-голямото вълшебство на света?

 

Котката Ейри знае много приказки и ни учи чрез тях.

 

*******

 

 

 

Откъс от приказката „Белите пари на Мечока“

 

 

Мечокът беше съсипан. Излезе  и тръшна вратата след себе си. Отиде в гората и седна на един пън. Почувства се самотен. Колко хубав беше животът преди. Колко весело беше в неговото семейство. Какво стана?

- Ей, Страх, какво направи ти с мен? Защо обърка живота ми с твоите съвети?

- Не ме вини, Мечок! - каза му Страхът. - Аз съм си такъв. Като вятъра съм, който влиза там, където има пролука. Когато някой е неуверен, аз се промъквам... Не че искам да му навредя, просто си влизам, не мога да се спра, както въздухът влиза през процепите.

- И започваш да нареждаш врели-некипели.

- Не са врели-некипели. Ако усетиш безпокойство или лек страх, значи има някаква опасност и трябва да си по-внимателен и по-съсредоточен. Ако си неуверен, ти ме допускаш в себе си, аз не мога да се спра и раста ли раста... Такава ми е природата. А ти се променяш. Заради страха си вече не можеш никой да обичаш.

- Ами ако не те искам вече? Ако искам да съм със семейството си?

- Ако твоята любов към близките и твоята увереност в самия себе си са по-големи от страха, то аз се оттеглям, както се оттегля въздухът от кутия, която си напълнил с нещо.

Мечокът се изправи. Вече знаеше какво иска най-много – да е вкъщи със семейството си, където цари веселие и любов. Чувстваше се уверен, можеше да се справи със всяка трудност.

Страхът отстъпваше. Той излезе от Мечока и продължи да се носи из пространството, като търсеше някой, в който любовта и увереността бяха намалели.

А мечешкото семейство отново заживя щастливо. В дома му цареше любов и веселие както преди.

 

Откъс от приказката „Косьо и таблетът“

Един ден Косьо отиде да пийне нещо. Това правеше без да го уговарят – да пие вода, чай или сок.

Бабата се приближи до оставения на дивана таблет и му заговори:

- Вие много хубаво си играете с Косьо, нали?

- Да, той успя да премине осем нива на една игра. Сега се опитва да премине деветото. Голям майстор е. Като взриви някоя бомба, и двамата се радваме.

- Да, виждам, големи приятели сте.

- Да, макар че понякога се изморявам и прегрявам. Иска ми се да му кажа да починем, но нали ми е приятел...

- А знаеш ли, че и той се изморява – каза бабата. - Освен това така се залисва в игрите, че забравя да яде. Направо не усеща глад. Ще се разболее без ядене и така ще отслабне, че няма да има сили дори да те държи.

- Както аз нямам сили, когато ми се изтощи батерията.

Таблетът разбра, че не е добре за Косьо да играят до изнемогване и реши да измисли една хитрина. Намери програма за залепване и тайно я активира. Косьо нищо не разбра.

 

 

© Елена Николова - Хели Всички права запазени.
Публикувано:
2017-11-19

2017-12-31
КРАЙНА ДАТА
(33) от (50)
продадени книги
(0)
дарения
(264) от (450)
набрани средства
8
цена
 
Купете книга
 
Направете
дарение
 
Автор  
Елена Николова - Хели
Биография  

Казвам се Елена Николова (hel, hely, Еlenа Ni).

 

Като дете, докато изразявах в дневника си заровените в мен чувства, сякаш оживявах и се чувствах лека. Докато измислях истории, се забавлявах толкова, колкото и докато четях. Пишех стихове, разказчета, дори „повести“. Развълнуваше ли ме нещо прочетено или друго, веднага се захващах за работа – зарязвах уроци и игри. В седми клас учителката по литература заради тема, в която бях намесила атоми, електрони, протони и т.н., обяви пред класа: „Един ден ще четем нейните произведения“. Но в мен се беше загнездила фикс-идеята да съм учен-изследовател и на ум си казах: „Не, не, ще пиша научни трудове“. Тогава  не  можех и да си помисля, че писателството в определено отношение си е изследователска дейност.

Животът ме завъртя така, че забравих за писане, което ми се отрази зле. По-късно заради децата си прописах приказки. Те намериха място в сп.“Дружинка“. Мои творби се появиха в „Славейче“ и „Пламъче“, а гатанки и приказки бяха излъчени по българското радио. Но с приключването на тригодишният ми отпуск по майчинство за второто ми дете, свърши и този живителен период.

След десетина години излязоха две малки книжки за оцветяване с гатанки и една със стихове.

След тежка житейска криза се захванах със себеизследване и препрограмиране. Помагах на себе си и на други и научих много за тайните гънки на човешката душа.

Към писането се завърнах доста по-късно, когато имахме вече интернет. Публикувах стихове и разкази в ХуЛите, Откривения, hel.blog.bg и др. Обратната връзка и контактът с другите пишещи беше ново и много приятно преживяване. После открих „Буквите“. Мои творби участват в няколко алманаха. Излезе електронна стихосбирка „Криволици по пътя“ и сборник разкази „Чай от липа“. Награди: две за приказки, една за поезия и една за разказ.