Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
1. Елена Христова Николова
 

Неполучени плащания

 
1. Недялка Илиева Арнаудова
2. Недялка Илиева Арнаудова
 

Нишки от преплетена вяра

 
 
Резюме  

Това е една история, изпълнена с терзания, вяра, надежда, обич... История за оная, безсмислената любов, която робува на общественото мнение, на религията, на сблъсъка на поколенията, на далечните разстояния, на истини, съмнения, изречени и неизречени неща… История за какво ли не, в която се срещат светове, традиции, култури, недоверие, гордост, политика, граници, въпроси, отговори, търсене, изгубване, намиране… Някъде там, където всеки ще тъче живота си, както може – според възпитание, култура, разбирания, професия, интереси, психика… И нищо, че съдбата често ще сменя цвета на конците, ще ги дърпа, къса, преплита, действащите лица имат право на избор. Е, не от люлката или веднага след прохождането си, но все пак… Всъщност…, дали пък още в майчината утроба не знаем накъде ще тръгнем, след като отново ще се раждаме и умираме? Кой знае, кой да ни каже, след като и боговете стискат зъби и мълчат?...        

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Това е една история, изпълнена с терзания, вяра, надежда, обич... История за оная, безсмислената любов, която робува на общественото мнение, на религията, на сблъсъка на поколенията, на далечните разстояния, на истини, съмнения, изречени и неизречени неща… История за какво ли не, в която се срещат светове, традиции, култури, недоверие, гордост, политика, граници, въпроси, отговори, търсене, изгубване, намиране… Някъде там, където всеки ще тъче живота си, както може – според възпитание, култура, разбирания, професия, интереси, психика… И нищо, че съдбата често ще сменя цвета на конците, ще ги дърпа, къса, преплита, действащите лица имат право на избор. Е, не от люлката или веднага след прохождането си, но все пак… Всъщност…, дали пък още в майчината утроба не знаем накъде ще тръгнем, след като отново ще се раждаме и умираме? Кой знае, кой да ни каже, след като и боговете стискат зъби и мълчат?...  

Мариям… Донякъде център на сюжета, друг път далечна, второстепенна героиня, но със странно битие. Открадната… Отвлечена… За това, което се случваше с нея има различни думи и определения, но едно е ясно - лишена от детство и непозната, далечна за своите и в същото време близка, обичана от ония, чуждите, живеещи векове назад от днешната цивилизация. Дали боговете се шегуват или пращат изпитания, не се знае, но всичко е изтъкано от хиляди нишки, които се преплитат и връзват живота както си искат, за да го изскубнат от човек или да му го поднесат на златна тепсия… Всъщност Мариям е някъде, все още там, където обстоятелствата, съдбата и всичко я оставят, без да я питат, без да се съобразяват с фактите, че има нужда от нещо повече… Взаимноотношения дъщери - майки… Сложен, труден път, но пък в него се срещат и едни стари герои – Райна, Виктор, Мая, Вяра и Мария, които пряко или косвено са свързани с действия и събития, малко по-различни от ония в романа „Танцуващи истини“, но пък заедно със новите действащи лица, допълват тази история и дават яснота на казани и неизказани неща, на тайни, разкрития, изневери, бягства от действителността, посягане към чашката, поддаване на зависимости, оплитане в интриги… Всеки със своята гледна точка, със своя ъгъл на виждане - прав за себе си. Дали една майчина обич ще надделее, а друга ще погуби всичко? Само читателят може да разбере от страници, редове, думи… И нека знае, че няма само бяло и само черно, нито пък светът е сив. Той е просто пъстър, изпълнен с множество красиви картини от: цветя, балони, музика, слънчеви лъчи, птичи песни, дъждовни капки, разперени крила и много любов… Човек трябва да има очи и уши за тях, в противен случай би останал и сляп, и глух, и безразличен за всичко наоколо, а това може да го убие без време и място…

Приятно четене!     

*************************************************

 

НА ГРАНИЦАТА

Гадно, хладно, дъждовно... Есенно време, ноемврийско. Земята беше постлана с мокър килим от шарени листа в жълто, оранжево, кафяво, червено, сякаш художник с невероятна четка си беше играл да съчетава и цветове, и фигури. Красотата обаче не беше нужна никому в тоя ден. Наоколо дебнеше неизвестността, готова всеки момент да пусне пипалата си и да сграбчи с тях нещо от настоящето и да го стисне здраво за гърлото…

Чуха се тежки стъпки. Някъде изпращя клон. Гарван размаха криле, изграка и отлетя. Трите фигури, почти детски, настръхнаха и се свиха под шубраците. Дъждовните капки се стичаха по лицата и се смесваха със сълзите им. Уж бяха минали границата и трябваше всеки момент да се появи превозвачът, за да ги откара до близкия град, но нещо май нещата се объркаха и часове вече висяха на това проклето място. Откъде можеха да знаят, че по тоя мокър път и с непозволена скорост, по тия места стават катастрофи? Идваха от друго място, където повече имаше пясъци и много, ама много по-малко коли. Не смееха да мръднат. Калните им стъпки, превърнати в малки локви, обаче ги издадоха и скоро пред тях застана рус, едър мъж с ловжийска пушка под дясната мишница. Носеше здрави обувки, тип „кубинки“, скъпи кожени панталони и такова яке. На главата си имаше  черен каскет.          

- Я, какъв дивеч! – изломоти човекът и се почеса зад врата – Какво да ви правя, бе мангали?... На глиганите ли да ви оставя живи или да ви гръмна първо?... Абе, какво правите всъщност тука?... Мълчите и защо ли? Аха! Ще бягате, значи… Не ви стигат кражбите от българите, ами в чужбина ви се приискало нещо повечко… Мръсни цигани!... Навсякъде сте едни и същи. Мамка ви!…     

Жертвите мълчаха, а това още повече дразнеше ловеца. Не издържа и ги зарита. Най-голямото момче се обади на английски:       

- Извинете, станала е грешка… Не сме такива за каквито ни мислите…        

- Какво бръщолевиш, бре! На интересен ли ми се правиш?... Нищо не ти разбирам – блъсна го с приклада си големият и не се знаеше какво щеше да направи, като свали пушката от рамото си, ако изневиделица не се появи друг мъж, малко по-различен от него и в облеклото, и в държанието си. Краката му бяха в яки гумени ботуши.    

- Какво става, брато?... Какви са тия! – попита новодошлият и заглади черния си мустак.

- Ромски боклуци, какви могат да бъдат? – отвърна русият и тегли една цетуща псувня.

Новодошлият изгледа с любопитство тинейджърите и понече да свали дългия си кожен шлифер, за да ги завие с него, но другият го спря с думите:        

 - Ти да не си луд, бе? Ще се мокриш заради тия? Струва ли си?... Ще ги гръмна като едното нищо.

Двамата започнаха да спорят и всеки държеше на своето. Аргументите на чернокосият бяха, че това са живи същества, не бяха силни, но другият не отстъпваше в омразата си към малцинствата. И кой знае какво щеше да се случи, ако по-слабото момче с доста къдрава къса коса не се изправи и приближи към тях. Подаде малък найлонов плик, в който се виждаше бял сгънат лист. Русият го грабна от ръцете му и засрича: „Ние сме от Либия. Моля, помогнете ни да стигнем до посолството в София“.  

 - Оп-па!... Става още по- интересно! – изръси четецът, огледа хлапетата от главата до петите, а после се обърна към другия – Брато, плячката е голяма, а? … Не знаят български, а е написаното на нашия език… Сега, ако не падне далавера, няма да е никога… Ей, гадни араби, снасяйте бързо! Денги, мъни, долари, евро?... Давайте бързо, давайте каквото имате!  

Децата не разбираха нищо, но се досетиха какво се иска от тях и извадиха от джобовете си по стотина долара, а после свиха рамене. Алчният мъж явно не беше доволен и насочи пушката към беззащитните същества. Самочувствието му беше голямо, а невежеството още повече. Другарят му го дръпна за ръката и спокойно рече: 

 - Не си слагай грях на душата, брато!… До столицата няма да ги заведем, но до близкия полицейски участък – може. Хора сме все пак, а те са хлапета. Кой знае през какво са минали… Пък и бъкел английски не знаем с теб. Да се оправят ченгетата с тях.

 

 

 

© Рая Вид /Радка Видьова/ Всички права запазени.
Публикувано:
2017-10-28

2017-12-31
КРАЙНА ДАТА
(3) от (100)
продадени книги
(0)
дарения
(24) от (160)
набрани средства
8
цена
 
Купете книга
 
Направете
дарение
 
Автор  
Рая Вид /Радка Видьова/
Биография  

Рая Вид е псевдоним. Истинското ми име е Радка Видьова. По професия съм строителен инженер, но трудовият ми стаж е все административен. Годините ми са много, но не крия, че съм пенсионерка. Освен това се опитвам да бъда детегледачка, като събирам интересни случки и разговори с момченца и момиченза на възраст от две до десет години. В писането намирам начин на изразяване, на общуване, разкриване на премълчани неща, откриване на душа, чувства, емоции, мисли... Пиша отдавна като всички братя и сестри по перо, но човек, за да покаже пред света какво е сътворил и защо, се иска смелост, отговорност и зрялост. Надявам се, че ги имам вече. Публикувала съм приказки, стихове, разкази, басни в литературни сайтове и алманаси. Участвала съм в конкурси и имам няколко трети награди, една втора и две първи за проза. Имам издадени две книги на хартиен носител: „Танцуващи истини“ и „Светът е малък“, които сама финансирах с последните шест заплати при пенсионирането ми. Нямаха цена, не ги продавах, а подарявах. Първата книга я има и в електронен вариант и беше посветена на 15-годишнината от смъртта на дъщеря ми и беше изпълнена с любов, криминален случай, мистерия, родова памет, фантазия. Как се продава такова нещо?  Втората книга е за случки с внуците ми и деца, с които съм се срещала и грижила за тях. Пак не вървеше да искам пари, но пък бях щастлива, че в едно столично училище имах среща с ученици от кръжок по литература и заедно четохме откъси от приказките, разказите и стихчетата от „Светът е малък“ и… играхме на игрите в тази книга…     

Колкото до платформата „Мечта за книга“, се надявам чрез нея да покажа една друга история, която е част от реалността ни в този живот – сблъсъка на две религии – християнската и мюсюлманската и на последствията от това. Ще се радвам, ако бъда подкрепена от хора, вълнуващи се от действителността, за да излезе на бял свят и бъде донякъде урок за сложните отношения между смесени бракове.