Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
1. Бранимира Георгиева Косева
2. Албена Илиева Димитрова
3. Гергана Мерджанова Василева
4. Здравко Христов Христов
5. Райна Дучева Петкова
6. Hana Valery Afar
7. Hana Valery Afar
8. Hana Valery Afar
9. Hana Valery Afar
10. Hana Valery Afar
11. Hana Valery Afar
12. Hana Valery Afar
13. Hana Valery Afar
14. Мариана Владимирова Денкова
15. Олга Данаилова Стоянова
16. Траянка Георгиева Попова
17. ФИЛКА МИЛЕТИ ПЕТРОВА
18. Диана Панайотова Якимова
 

Неполучени плащания

 
1. Дорина Иванова Тодорова
2. Жасмина Петрова Тихинова
3. Емилия Симеонова Кръстева
4. Елица Павлова Вълчева
5. Елица Павлова Вълчева
6. Tzvetelina Gueorguieva Hadjiev
7. Tzvetelina Gueorguieva Hadjiev
8. Tzvetelina Gueorguieva Hadjiev
9. Стоянка Жекова Атанасова
10. Симеон Пламенов Кръстев
11. Мая Николова Харизанова
12. Мариана Иванова Русева
13. Hana Valery Afar
14. Hana Valery Afar
15. Hana Valery Afar
16. Hana Valery Afar
17. Hana Valery Afar
18. Hana Valery Afar
19. Hana Valery Afar
20. Йорданка Рачева
21. Йорданка Рачева
22. Йорданка Рачева
23. Ира Кръстанова Занкова
24. Радка Костова Видьова
25. Весела Йорданова Садовска
26. Горян Тодоров
27. Александра Евгениева Айтова
 

Коричка вяра

 
 
Резюме  

Всеобща истина е, че често не ни остава време за близките ни хора. Отчуждението се настанява трайно помежду ни. И не случайно виртуалното общуване взема връх над персоналните междуличностни отношения. Все по-рядко човек има желание и сили да покани гости у дома. Признак на лошо възпитание и ниска култура е да позвъниш на нечий звънец без предварителна уговорка. Очите ни изразяват една хронична умора, ескалираща в постоянно напрежение или отегчение.

Макар привидно да сме свободни и да имаме право на избор, всъщност се оказваме в оковите на едно бездуховно време. Осъзнавайки тази истина, аз се разбунтувах и се впуснах да търся смисъла. Минах през много учения и философски постулати, за да стигна най-накрая до вярата, която са изповядвали моите предци, но която е останала дълбоко забравена в миналото. Още от уроците по история в училище знаем, че тази вяра ги е крепяла в годините на турското робство. Давала им е кураж и воля за достоен живот. Днес обаче ние, децата на 20 век, повърхностно познаваме същността на християнското учение. Робувайки на предразсъдъци, аз дълго се лутах, докато стигна до него. И ми се иска да спестя на моите деца това лутане. Иска ми се да им предам вярата, която за жалост никой не успя да предаде на мен… 

 

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Казвам се Румяна Попова-Бакърджиева. Представям Ви „Коричка вяра“ – моята поетична изповед за личния ми път към вярата и християнските ми корени.

Внучка съм на седем поколения свещеници, но ми се наложи съвсем сама да търся изгубените стойности на своята идентичност. Това търсене беше изпълнено с много тревоги, грешки и падения, но и с все по-силен оптимизъм след всяка постигната лична победа. Да откриеш себе си е най-сериозната и най-трудната задача, но ако я решиш, удовлетворението е несравнимо!

 

Родена съм на прага на две столетия, когато животът се случва на все по-бързи обороти и всички вкупом сме заети с това да гоним цели, да изпълняваме задачи, да планираме събития… Тревогата е неизменна наша спътница още от училищната скамейка. Всеки ден започва с огромна доза стрес. Забързани и тревожни, ние губим от погледа си истинската стойност на живота си. Оказваме се ограбени, лишени от нашия дълбок човешки смисъл.

 

 

От утрото нахлува бързината,

на крак приемам обич и храна

не влизам никога във същината

на истинските, малките неща…

И всеки ден минава като вихър –

не го усещам в порива напред

към другите, да мога да ги стигна,

за да говорят хубаво за мен.

Надбягваме се… Има ли награда,

която да си струва след това?

В зениците на стареца познавам

една бездънна, тиха празнота…

 

 

Всеобща истина е, че често не ни остава време за близките ни хора. Отчуждението се настанява трайно помежду ни. И не случайно виртуалното общуване взема връх над персоналните междуличностни отношения. Все по-рядко човек има желание и сили да покани гости у дома. Признак на лошо възпитание и ниска култура е да позвъниш на нечий звънец без предварителна уговорка. Очите ни изразяват една хронична умора, ескалираща в постоянно напрежение или отегчение.

 

Темпото напредва всеки ден...

Виждаш ли детайлите на всичко?!

Сливат се контури, цветове...

(Някой ми говори за епичност!!!)

А дълбоко в смислите горчи...

Няма повод често да се смеем!

Радостта остана спомен отпреди,

тичайки напред, ще обеднеем...

Никой не играе пред дома...

Не пристигат гости без покана...

Всички се страхуват от дъжда

и следят прогнозите отрано...

Няма време да си поседим,

ей така – с приятел под стрехата,

белите си мисли да делим

като хляб, разчупен за душата...

 

Темпото напредва всеки ден!

 

Рано ми пораснаха децата...

 

Макар привидно да сме свободни и да имаме право на избор, всъщност се оказваме в оковите на едно бездуховно време. Осъзнавайки тази истина, аз се разбунтувах и се впуснах да търся смисъла. Минах през много учения и философски постулати, за да стигна най-накрая до вярата, която са изповядвали моите предци, но която е останала дълбоко забравена в миналото. Още от уроците по история в училище знаем, че тази вяра ги е крепяла в годините на турското робство. Давала им е кураж и воля за достоен живот. Днес обаче ние, децата на 20 век, повърхностно познаваме същността на християнското учение. Робувайки на предразсъдъци, аз дълго се лутах, докато стигна до него. И ми се иска да спестя на моите деца това лутане. Иска ми се да им предам вярата, която за жалост никой не успя да предаде на мен…

 

Коричка вяра искам да ви дам.

Дори да бъде твърда, ще е сладка

и ще забравите какво е глад.

Ще се наситите като на сватба!

Ще отшуми звукът от тишина

и ще разцъфнат ялови дървета.

В душите ви ще зрее красота

и ще е хубаво, и ще е светло.

Ще оцените малките неща

и мравката дори ще е приятел!

 

Коричка вяра искам да ви дам

и смисъл за пътеките нататък…

 

Убедена съм, че дори само една малка „Коричка вяра“ може да нахрани изгладнелите души. Духовната храна насища чрез думите, а думите имат голяма сила. Със Слово Бог създаде света. Създаде го от любов, която така ни липсва днес и която толкова много сме изкривили в нашите объркани мисли и чувства. 

 

В християнството открих извора на истинската, неподправена и неегоистична обич. Малцина са тези, които умеят да обичат, раздавайки се. Обикновено всеки търси да получи любов и проектира върху другите собствените си нужди и очаквания, а след това идват разочарованията, тъгата, самотата… Но обичта на Господ към всеки един от нас минава през Неговата жертва и страдания на Кръста. Това е безумна любов – да умреш за онзи, когото обичаш:

 

Тази обич е жива вода –

тя разтваря до дъно тъгата

и след болката грейва дъга –

разноцветни нюанси в душата!

Тази обич открива следи

от забравени светли копнежи –

пресъздава ги без да боли

и посява дълбока надежда.

Тази обич върви по снега

без да чувства студа, белотата

и пристига навреме – в мига

на безкрайната суша в мечтата.

Тази обич изтрива това,

от което не можеш да дишаш.

Тя e смисъл за теб и крила,

тя те учи и ти да обичаш!

 

Пътят ми към вярата и любовта на Бог мина през сериозни изпитания. Преломен момент за мен беше смъртоносната болест на баща ми. Това бяха месеци за жива ретроспекция, за разкаяние и помирение. Тежките моменти ни учат на смирение и на упование. Без вяра лесно човек стига до отчаяние. Тя ме преведе през тръните и ми помогна да продължа нататък и дори да дам кураж на умиращия си татко:

 

Вярата поражда чудеса.

Не унивай!  Има път в гората

Между клони, корени, стебла;

спъваш се, ала вървиш нататък.

Не допускай болката, страха...

Не разбивай чудото в зародиш.

Вярата е сила и съдба,

ако ти поискаш, тя ще те проводи.

Чувал ли си смисъл как расте,

щом душата с вяра го полива!

Не унивай! Ето ме, до теб –

вяра и надежда ти наливам!

 

Осъзнавайки, че животът ни не е просто времето, заключено между нашето раждане и физическата ни смърт, видях всичко в една много различна перспектива. Да повярваш във Възкресението е извор на голямо вътрешно щастие. Тази вяра те издига над баналното, над преходното. И случващото се в ежедневието ти придобива ново значение.

 

С проекта си за поетична книга „Коричка вяра“ бих искала от сърце да споделя с всеки мой читател духовната радост, която ми донесе вярата. Пътят беше труден, но си заслужаваше, защото ме доведе дотук:

 

Душата ми израсна в тези дни.

Духът ми е свободен като птица!

По-малко вече старото боли,

а новото ме учи да обичам.

Усещам аромата на света

и нежната любов, която иде

да ме избави и да ме спаси,

у мене да извае вечен смисъл...

С надежда за живот и след смъртта,

с победата Си над греха извечен,

при мен дойде и ме докосна Той –

Безгрешният – със прошка ме облече...

 

© Румяна Попова-Бакърджиева Всички права запазени.
Публикувано:
2017-10-20

2017-12-31
КРАЙНА ДАТА
(59) от (100)
продадени книги
(638)
дарения
(1110) от (800)
набрани средства
8
цена
 
Купете книга
 
Направете
дарение
 
Автор  
Румяна Попова-Бакърджиева
Биография  

Името ми е Румяна Попова-Бакърджиева. По образование съм културолог и богослов. По призвание – грижовен родител. По професия – човек за всичко в нашата семейна фирма за мебели.

Поезията е моята голяма вътрешна радост. Стиховете ме изразяват, лекуват, издигат. Първите ми поетични опити бяха в ученически конкурси и постепенно всичко, което ми се случваше, започнах да изливам в рими.

В началото на 90-те най-близките ми приятели ме насърчиха да отворя тетрадките си пред публика. Така, като на шега, приех една покана да участвам в радио предаване на живо. Останах приятно изненадана от интереса на слушателите към поезията ми. След това се озовах и в други радиа на импровизирани рецитали. Мои стихове бяха публикувани и в пресата в рубрики за млади таланти.

Част от хората около мен  по това време се занимаваха с музика. В подготовката им за различни конкурси се нуждаеха от авторски песни. Така се превърнах в текстописец. Не след дълго ми бе отправено интересно предложение да участвам в проект на Индонезийското посолство. За седмица трябваше да сътворя десетина текста за албум по автентична индонезийска музика.

През 2008 г. баща ми се разболя от рак. Преждевременната му смърт предизвика у мен много въпроси относно смисъла на живота. Беше ми важно да открия и опозная Бога. Това по естествен начин промени и моята поезия. Оттогава пиша основно християнски стихове.

С такива свои творби участвах и девет поредни години в проекта на Фондация Буквите – Алманах Нова българска литература. Всяко следващо издание ме провокираше да продължавам. През 2016 г. издателство Омофор публикува две мои стихотворения в християнската антология „Небе за земята“. Наскоро участвах в конкурс за стихотворение, посветено на Васил Левски и творбата ми „В личен час“ намери място в поетичния сборник на Фондация Буквите „На изповед пред Дякона”. Мое стихотворение беше одобрено и за проекта „Всичко за майка ми”. Премиерата на тази книга е през ноември 2017 г.