Завивам се с море

Вероника Иг. Лазарова

Откъси от книгата

Казвам се Вероника Иг. Лазарова и в следващите редове ще представя себе си и моя проект за първа поетична книга „ЗАВИВАМ СЕ С МОРЕ”.

Ето моята визитка, която описва романтичната ми душа в два куплета:

 

ЗА ДА СЪМ ЩАСТЛИВА

 

Какво е нужно за да съм щастлива?

Едно море, една ръка

и пеперуда пърхаща с крила,

ефирна и красива!

 

Целувка сладка, сълза солена

и две очи от мене запленени.

Душа, като перо на птица нежна,

от моята усмивка озарена.

 

Родена съм преди 52 години в гр.Пазарджик, но не съм живяла в родния си град.

Моите родители – баща ми от Северна, а майка ми от Южна България се срещнали в магичните Родопи, още като ученици в минен техникум. Те слели пътищата си в един, който минавайки през мистичната Странджа планина, ги отвежда до Източна България, в красивия, черноморски град Бургас. В това пътуване през Родината, премина моето детство.

***

...Благодаря за детството си, татко,

приспивано от плисък на вълна,

пребродило родопските пътеки

и в Странджа пило изворна вода...

 

Семейството ми се установи в Бургас, когато бях 12-сет годишна.

Бургас - моят град, моята любов, моето сърце.

Морето - моето вдъхновение, моето безвремие, моето вълнение, моето огледало, в което се оглеждат очите ми.

***

...Отново поглеждаш в очите ми,

а те те карат, да се вълнуваш.

Знаеш, че са морско-зелени

и усещаш как бавно потъваш...

***

Сърцето си затворих във бутилка

и го изпратих с поща „По море”.

Вълна пое го в своята прегръдка,

а Слънце се усмихна от гише „Небе”.

То дълго ще пътува по вълните...

Печат ще сложат белите делфини.

След много дни до твоя бряг ще стигне,

а пътят ти край него ще премине.

......

В бутилка днес затворих си сърцето,

а после я предадох на морето...

***

...Тя го чака облечена в бяло

на брега, под лазурно небе.

Песен тихичко шепне рояла,

ноти плуват в открито море...

***

Мостът на реката, два бряга събира,

но Морския мост, любовта е открила.

Там пътят към морето става един

и заедно можем, към изгрева да вървим.

 

През по-голямата част от живота ми, не съм имала нито дарба, нито заложби да пиша в рими. Преди седем години, влязох в период на житейски изпитания и уроци. След като голямата ми любов премина в отвъдното, чудесата дойдоха на помощ. Докоснах се до мистичното и преди година и половина, в един есенен ден на 2015г., бях докосната от вдъхновението. Скоро бях навършила 51 години и подаръка от Съдбата бе ключа за собственото ми подсъзнание. Отключих се и тръгнах към себе си.

***

Не зная как е с другите поети.

Дали със часове подбират рими?

При мен наскоро случи се вълшебство,

дойдоха римите от светове незрими...

 

Стиховете ми са вдъхновени от любовта, която стои на пиедестал в живота ми. Те отразяват моето светоусещане и моите прозрения.

„ЗАВИВАМ СЕ С МОРЕ“ е моята мечта за първа стихосбирка и носи заглавието на мое стихотворение, което намери място в съкратен и пълен вариант, в два алманаха с издател Фондация „Буквите”.

 

ЗАВИВАМ СЕ С МОРЕ

 

Лежа на пясъка златист и слушам,

мелодията странна във рапана.

Завивам се с море и се отпускам,

заспивам сред вълни и морска пяна.

 

Русалка съм, но земен мъж обичам.

На обичта и любовта му се надявам,

да се превърна в земното момиче.

Ако се влюби в мен, завинаги оставам.

 

Завивам се с море, но в миг вълната се отдръпва

и само морска пяна на брега остава...

Прибоят ме зове. Русалка пее, някъде се скита...,

а дъщеря на въздуха завинаги отлита.

 

Стиховете, включени в проекта се родиха, след като срещнах и разпознах по пътя си сродна душа, грижливо съхранявала ключа за моето подсъзнание, в очакване на съдбовната среща. Книгата е сага за две души́, срещнали се отново във времето след векове, за да преживеят любовната магия, която извисява духовно.

Посветих стихосбирката на този, който отключи римите в ритъма на сърцето ми. Това е поезия, родена от любов.

***

Следите върху пясъка, водата ги отмива,

но върху камък, вековете съхраняват.

Върху сърцето си написах твойто име,

следите върху плът - и те остават...

***

...Когато дните неусетно стават нощи,

а залезите в изгреви преливат.

Когато целият ти свят е въртележка,

в която мигове и дни се сливат.

 

Тогава осъзнаваш, че си влюбена,

в душата му от стихове скроена.

И тръгваш по пътеката, изгубена,

да те намери и превърне във поема...

 

СБЪДНАТОСТ

 

Докосваме се с красотата на душите си.

В прегръдка страстна, пламъците парят.

И щом ръката ти вплете във мойта пръсти,

телата ни на свой език отново проговарят.

 

Душите тихо се прегръщат със телата ни,

страстта, неземна музика от стонове излива.

А в ъгъла стоят захвърлени крилата ни...

Дори без тях, мигът от сбъднатост прелива.

 

Телата в ритъм се извиват като нотите,

танцуващи изящно, в такт, по петолиние.

Душите ни ликуват, следва многоточие...

а после бавно страстите заспиват.

 

Поезията за мен е изповед пред самия себе си. Но щом я направиш публично достояние, тя се превръща в твоята изповед пред читателите.

Вярвам, че стихотворенията, събрани в тази книга ще докоснат крехките, но силни жени, които се изправят след житейски битки и уверено продължават по пътя си, малко по-смирени и по-светли. Книгата ще Ви запознае с нежно-романтичната поезия, написана от душата на жена, живяла половин век и натрупала в себе си много любов, тъга и мъдрост - моята душа.

В поетичната книга са включени стихове, писани от края на 2015г. до началото на 2017г.. Класифицирани са в поетични цикли и всеки читател може да открие нещо за себе си. Поетичните цикли носят заглавието на първото стихотворение, включено в тях: „ДЪХ НА ЛЯТО”, „В ТЕБ ЗАСПИВАМ”, „СБЪДНАТОСТ”, „ЗА ДА СЪМ ЩАСТЛИВА”, „ЛЮБОВ ОТ СВЕТЛИНА”,  „ЖЕНА НА 50-СЕТ”, „СА́ГА ЗА ДВЕ ДУШИ́”, „КЪМ СЕБЕ СИ ВЪРВЯ”, „СИНЯТА ПОРТА”, „ДЕТСКА РИСУНКА”, „ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА”, „СЛЕД ПРАЗНИКА”, „ВДЪХНОВЕНИЕ”. Стиховете във всеки цикъл следват сюжетна линия. Между редовете са закодирани послания, които лесно достигат до светлите, обичащи хора.

„Какво е прошката? Тя е аромата, с който цветето ни дарява, когато го настъпим!” - Марк Твен

***

...С аромат дарява стъпкано цвете,

защото знае как да прощава.

Тихо се моля на ветровете

за живи цветя, за незабрава.

 

Тази книга написах за светлите хора, които знаят как да прощават. За романтиците, които първо се вслушват в гласа на сърцето. За тези, които са благословени с интуиция и емпатия, и виждат написаното между редовете.

***

Светлината всеки ден отразяват очите.

Светлината е тази, която превзема душите.

Светлото в нас винаги надделява.

Със светлина в сърцето всеки прощава...

***

...Красивата Земя да ражда хора светли.

Сърцата им от обич да преливат.

Душите им да са добри, лилаво-бели

и нека „зло под камък да заспива”.

 

Светлите хора трептят на по-висока честота. Тяхната вибрация е съизмерима с тази от полъха на пеперудени крила и затова могат да летят на крилете, на мисълта. Те носят с достойнство усмивката си – почти всичко, което притежават и често живеят с Любовта, Самотата и Тъгата едновременно. Любовта не си отива от тях, дори когато са самотни и тъжни.

***

Потъни́ във вълшебните сънища,

във Вселената, лилава планета търси.

Посади върху нея роза червена

и я полей със сълзи, от зелени очи.

 

Ако вярвате, че принадлежите към светлите хора, подарете си тази книга. За самотните нощи, в които Вашата светлина ще се слее с лунната.

***

...Вървя по Млечен път и се разпадам,

на звезден прах от Северно сияние.

Пътувайки, във нечий свят попадам,

привличам трайно нечие внимание.

А любовта е като бяла светлина,

с воал от нежност ме обгръща.

Попаднеш ли и ти във плен, ела!

Любов ми дай, аз повече ще връщам.

Оставям аз частица от душата си,

във всеки, който искрено обичам.

Помнете ме с добро, приятели!

ЛЮБОВ, живота си наричам.

 

Съпреживей моята любов, читателю!


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)