Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
 

Неполучени плащания

 
Пламен Ангелов Панов
Антон Димитров Мицев
 

Ловци на покемони

 
 
Резюме  

В ежедневието на обикновено българско момче, седмокласникът Симеон, по стечение на обстоятелствата и намигване от милостивата съдба, настъпват неочаквани и драматични събития. На пръв поглед те са необясними и дори фантастични от гледна точка на средностатистическия здравомислещ седмокласник, но … първият поглед понякога е недостатъчен! Симеон, или както всички го наричат – Мони, попада в шеметния вихър на необикновени приключения, които го свързват с фамозни личности, отвеждат го на изключителни места и разкриват пред него дълбоко пазени древни тайни.

Високотехнологично свръхмодерно устройство – 3Д скенер с цифров модулатор и лазерен проектор, което Мони получава неочаквано като подарък при необичайни обстоятелства от корейски министър на посещение в България, му дава неподозирани възможности за проникване в миналото и прозрение в бъдешето. Но подаръкът е толкова ценен и с такива възможности, че … дали ще го опази? Как и дали ще го използва?

 

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Уважаеми читатели,
В природата и историята на България има чудеса, далеч по-стойностни от тези, които ни заливат от страниците на масовия печат. Призивът ми не е “Назад към природата” и “Живот със спомените за миналото величие”, а точно обратното. Родната природа дава неизтощима сила и родното културно–историческо наследство дава необходимото за всеки млад българин самочувствие. Тези наши дадености, които често не оценяваме, представляват истинските чудеса на нашето съвремие. За жалост те са подминавани с безразличие или съзнателно скривани. В хармония с технологичните постижения на днешния и утрешния ден, те се превръщат в истинската магия на нашето съвремие. Трябва да имаме очи и уши за тях. Въпросът е, как да заинтригуваме младите българи, как да ги поднесем на българския читател, за да се докосне до тях и да ги съпреживее. Дали това е възможно с измислени истории или действителността е пребогата на сюжети и образи.

Младежкият роман, който ви предлагам, има ясната цел да даде принос в тази насока. Вълнуващото ежедневие на главния герой, съвременните технологии, красотите на родната природа, забравените тайни на прадедите ни и библейските сюжети се преплитат в динамичен низ от спиращи дъха приключения и се превръщат в магическо съпреживяване. То не е самоцелно, а има силата да накара читателя да мисли, преценя и да отхвърля наложените стереотипи на поведение и лъжливите ценности.

Приятно четене!

 

В ежедневието на обикновено българско момче, седмокласникът Симеон, по стечение на обстоятелствата и намигване от милостивата съдба, настъпват неочаквани и драматични събития. На пръв поглед те са необясними и дори фантастични от гледна точка на средностатистическия здравомислещ седмокласник, но … първият поглед понякога е недостатъчен! Симеон, или както всички го наричат – Мони, попада в шеметния вихър на необикновени приключения, които го свързват с фамозни личности, отвеждат го на изключителни места и разкриват пред него дълбоко пазени древни тайни. 

Високотехнологично свръхмодерно устройство – 3D скенер с цифров модулатор и лазерен проектор, което Мони получава неочаквано като подарък при необичайни обстоятелства от корейски министър на посещение в България, му дава неподозирани възможности за проникване в миналото и прозрение в бъдещето. Но подаръкът е толкова ценен и с такива възможности, че … дали ще го опази? Как и дали ще го използва?

Много хора на ръба на закона и отвъд него го преследват и търсят подаръка под дърво и камък. Мони няма да изтърве шанса си, каквото и да му струва това. Но няма и да прекрачи законите на здравия разум и моралните семейни норми. Вярната му приятелка Магдалена го подкрепя напълно и това му дава сила, но понякога желанията й са неустоими.

„Тя извади от пъстрата си раничка алена забрадка, малки очилца с тъмнозлатисти стъкълца и шарено резбовано ветрилце. Сложи очилцата на носа си, върза сръчно забрадката на главата и размаха ветрилцето с финес на чистокръвна принцеса, като едновременно погледна през рамо към него с лукава усмивка.

– Я включи подаръка и ме сканирай!

Мони не можа да реагира. Прелестното видение до него му се стори познато от филмите. Но съзнанието му се бунтуваше с всичките си останали силици. Спомни си разговорът с Петър в лабораторията на Техническия университет и по–точно думите, сякаш изтървани между другото: „Обаче има нещо много по–странно. Намерих изследвания, че електромагнитното поле на проекта може да взаимодейства с биополето на живия обект. Теоретично било възможно преливане на енергия между двете полета. Но нищо не е изяснено докрай!“

Магдалена обаче не искаше повече да чака. По това време на алеята пък и в парка нямаше никого.

– Хайде Мони! Виж ме...! Тук съм...! Ако не рискуваш и не експериментираш, ще бъдеш на опашката! – тя се изправи, поклони се като на виенски бал и размаха ветрилцето.

Трябваше да й откаже, но не можа да го направи. Някаква невидима сила, извън контрола на здравия разум, задвижи ръцете му. Те извадиха подаръка от вътрешния джоб на якето, включиха го, старателно я сканираха или по–точно видението, в което се беше превърнала, насочиха дисплея напред към алеята пред тях и натиснаха бутоните за проектиране.

Подсъзнателно Мони се опита да затвори очи, но клепачите му останаха отворени докрай и той ясно видя как въздухът пред тях изсъска, вплътни се, стана изведнъж много студено и Магдалена с червения шал, очилцата и ветрилцето се появи пред тях на алеята, досущ същата, като Магдалена вдясно от него пред скамейката. Невидимата сила отпусна ръцете му, а те отпуснаха бутоните. Но втората Магдалена остана.

И двете Магдалени бяха живи и досущ еднакви. Чак сега Мони осъзна, че това не беше триизмерно изображение, като тези, които беше проектирал до сега. „Явно двете полета са се слели“ – тази мисъл завладя изцяло съзнанието му. Сега само Петър можеше да му помогне. 

В пълната безизходица на положението ръцете му отново сами извадиха телефона и набраха номера на Петър. Задъхано му разказа всичко, станало през последните минути. Петър сумтеше тежко оттатък и мълчеше. На Мони паузата се стори като дихание от отвъдното. Не знаеше дали Петър е още на линия. Краката му омекнаха и приседна на скамейката. Момичетата се държаха за ръце и споделиха нещо много смешно, избухнаха във възгласи, и през тях Мони едва успя да чуе въздишката на Петър:

– За да се раздели електромагнитното поле от биополето и едната да изчезне, са необходими две условия, които да действат едновременно. Двете полета да се разминат с голяма скорост в противоположни посоки и в мига на разминаването налягането между тях да падне рязко.

Мони мълчеше и дишаше учестено.

– А бе с две думи! Пускаш ги двете една срещу друга на 100 метра в двора на училището и в момента, когато се разминават, включваш отгоре огромна прахосмукачка – кръвта на Мони замръзна, а дишането му почти спря – Шегичка бе! ... Не се панирай! Казах го, само за да си представиш ситуацията. Това е възможно само в адронния колайдер в Церн.

Мони не можа да продума. Слава Богу, Петър продължи:

– Виж сега какво правим! Ще притичаме до най–близката станция на метрото. Ще си купим четири билетчета. Аз ще се кача с едната към центъра, а ти ще чакаш на перона за същата посока с другата. На следващата станция аз и дамата ще слезем и ще хванем първата мотриса обратно към вас. Ще ти звънна още преди да се качим. Ще бъдем в последния вагон. Ти с другата се качвате в посока към нас веднага, също в последния вагон. Двете мотриси се разминават в тунела с голяма скорост, ... дано да е достатъчна! В момента на разминаването, налягането между тях пада рязко. Като видиш, че разминаването започва, включи апаратчето на скенер и веднага на проекция. На последния вагон рязко изключи всичко. Слизаш на първата спирка и ме чакаш там. Ако сме късметлии, или аз или ти ще бъдем сами. Разбра ли?“

Съдбата не дава на Мони нито миг покой. Едва излязъл от един екшън, вече е въвлечен неумолимо в друг. Само верните приятели Петър и Яко могат да му помогнат. Подаръкът дава невероятни възможности за 3D принтиране на уникални артефакти. Мони навлиза в загадъчния и вълнуващ свят на първите праисторически графични знаци, създадени по нашите земи. Иманярската мафия ги преследва настървено и неотлъчно.

„Яко улови коловоза и не изхвръкнаха. Пикапът продължи, а джипът изквича и заби нос в мократа пръст пред канала. Спасени! Когато ти дойде тази надежда, трябва да внимаваш най–много! Яко не знаеше това и натискаше лудо газта. Предното дясно колело, точно под Мони, подскочи от голяма, неразпаднала се буца чернозем от есенната оран, която дяволът беше избутал на пътя, за да ги изпита още веднъж тази сутрин. Главата му издрънча на тавана, но по–зловещо издрънча отзад металното сандъче с инструментите на Яко, претърколи се и помете вестника с техните находки в калта.

От калта излязоха и там ще се върнат!

Петър съжали стократно за части от секундата, че остави съдовете там, а не ги стискаше в ръцете си в този момент. Кресна на Яко да спре. Той се подчини машинално, но все пак изминаха още около двадесет метра. Петър скочи от кабината и хукна назад към купчината. Направи го със сетни сили като в кошмарен сън, когато крайниците не се подчиняват на волята и злото връхлита светкавично. Обувките му събраха тонове кал и се олюляваше като на кокили. Помъкна се с изплезен език обратно, дробовете му понечиха да се пръснат, а единият от преследвачите стреля по него.

Сигурно щеше да се събуди всеки момент, но втори изстрел и виковете на Яко, който беше отворил дясната врата на пикапа и форсираше на полусъединител, му дадоха неочаквани сили да се довлече до кабината. Разбра, че няма да се събуди и че не стрелят по него, а по гумите на пикапа. Те обаче не се виждаха от калта и когато мъжете приближиха на десетина метра, Петър успя да се пльосне в кабината до Мони като на забавена лента заедно с вестника и съдовете, а Яко отпусна съединителя и се изстреляха напред, изхвърляйки мътни фонтани в очите на преследвачите.“

Невъобразимите приключения, в които подаръкът въвлича Мони и приятелите му, разкриват пред тях свят на добре потулени тайни общества, древни ритуали и удивителни останки от блестящо минало. Спонтанно изниква въпросът, как това става възможно зад гърба на овластени институции. Все въпроси с непосилни за Мони отговори, но даващи на читателите право на размисъл и особено мнение.

 

 

© Деян Димитров Денев Всички права запазени.
Публикувано:
2017-04-26

2017-06-30
КРАЙНА ДАТА
(10) от (0)
продадени книги
(0)
дарения
(100) от (1000)
набрани средства
10
цена
 
Купете книга
 
Направете
дарение
 
Автор  
Деян Димитров Денев
Биография  

Завърших бакалавърска степен по българска  литература в СУ “Св. Климент Охридски“ през 2002г. и магистърска степен по теория на литературата пак там през 2003г.

Работил съм като журналист, репортер и водещ в телевизия „Стара Загора“, телевизия „Загора“ и телевизия „СКАТ“. В момента съм журналист в радио „Стара Загора“. Имам публикуван разказ през 2014 година в сборник разкази от Първи национален конкурс за хумористичен разказ „На шефа с любов“.