Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
Ангелина Стойкова Добрева
Веселин Димитров Кичуков
Катя Петрова Манева
Маньо Христев Манев
Надя Кузманова Колева
Мирослав Николаев Колев
Петя Иванова
Недялка Манева
Стоянка Вълкова
Янка Попова
 

Неполучени плащания

 
Янка Попова
жени Асенова гоцова
Димитрина Динкова Ушева
Даниела Иванова Кузманова
Teodora Steliynova Kostadinova
Таня Илиева Петкова
Нонка Димитрова Минчева
Надя Кузманова Колева
Надя Кузманова Колева
Надя Кузманова Колева
Общинска библиотека - Карлово
Красимир Иванов Иванов
Катя Петрова Манева
Иван Красимиров Иванов
Иван Красимиров Иванов
Иван Красимиров Иванов
Иван Красимиров иванов
Иван Иванов
Гергана Драгиева Димитрова
 

Спомни си забравените

 
 
 
Резюме  

В привидно спокойния Дентън детективи Крисчън Джеймс и Райън Деймиън са изпратени да разследват банални случаи на самоубийства, които са последвани от жесток, но не и нелогичен случай на саморазправа. Млада жена изчезва, без никой да забележи това фатално дълго време. Изглежда случаите са изолирани и приключени, до момента, в който се случва нещо, което убиецът не е предвидил. Едно телефонно обаждане кара детектив Деймиън да вникне по-дълбоко в привидно чистата картина. То отключва след себе си серия от събития, които разкриват какво се крие под повърхността: един добре обмислен план за отмъщение за отдавна отминала и забравена несправедливост. Скритият срам на града, който е удобно потулен, ще излезе наяве, за да докаже, че парите и властта вървят ръка за ръка и често преминават всички граници. Книгата проследява дълбоката метаморфоза на една млада жена, поставена дълго време в изолация, която ще шокира всички. Наследникът е на ход, за да постигне целта си и няма да се спре. Никой вече няма да забрави. Спомни си забравените.

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Казвам се Петя Иванова, по образование съм юрист, а в момента съм горда майка на пълен работен ден. Винаги съм обичала книгите. Едни от най-хубавите ми детски спомени са свързани именно с посещението в библиотеката, от където с майка ми, която също е запален читател, редовно заемахме книги. Носех ги към дома ни, сякаш са безценно богатство и нямах търпение да ги подредя на леглото, за да им се насладя и да реша с коя да започна. Освен любовта към четенето в мен се появи и такава към писането. Искам да представя на вашето внимание плода на тази любов. Това е моят първи ръкопис “Спомни си забравените”. Определящ за тематиката на ръкописа ми е интересът ми към криминалистиката, детективските романи и работата на полицията в разследването на престъпления. Творчеството на Джеймс Патерсън, Майкъл Конъли, Тес Геритсън и други е вдъхновение за мен. Дълго време отлагах написването на книгата, идеята си беше в ума ми, но някак не събирах смелост да излея всичко на белия лист. С подкрепата на близките ми хора обаче успях да повярвам, че си струва да опитам. Получих много добри отзиви от хората, на които дадох ръкописа си и това ми помогна да реша, че си заслужава да се боря за издаване на книгата си. Това, което искам да постигна като автор е да създавам толкова добри трилъри, които да не отстъпват по нищо на тези на световноизвестните писатели. Мечтата ми е един ден моите романи да служат за вдъхновение на хората, обичащи криминалната литература.

 

Книгата започва така:

“Нощта беше светла като ден заради огромната луна. Небето беше съвсем ясно, а времето тихо, приятно и топло. Градът отдавна беше притихнал. Той седеше удобно изтегнат на дивана, с тефтер в ръце. Нощта му позволяваше да пише, без да има нужда от допълнителна светлина. Точно привършваше и последното изречение. Планът. Вече имаше всичко запечатано в главата си, но все пак грижливо си беше отбелязал и на хартия всяка малка подробност, всеки един детайл, който щеше да му помогне да пресъздаде това, което беше видял с очите си, а и в ума си. Искаше изпълнението да бъде безупречно. Сега, след като беше готов с това, можеше да се отпусне и да се наслади на нощта спокойно. Не понасяше да знае, че има недовършени задачи, те не му позволяваха да се концентрира върху нищо друго.

Той стана и се разходи в помещението. Няколко малки рафтчета на стената, по които бяха подредени книги, удобен диван, малка масичка от четири части, които можеха да се ползват и поотделно, две по две в различен цвят и дълъг рафт, закачен за стената, на който стоеше телевизорът - това беше цялото обзавеждане. Семпло, модерно и с вкус. Беше достатъчно чисто, специално беше проверил, прокарвайки пръст зад книгите, за да провери за прах. Отиде в банята, за да провери сифона в душкабината за косми, както и в мивката. Не откри. Това го накара да се почувства страхотно, не понасяше мръсотията.

Насочи се към спалнята. Леко открехнатата врата му позволяваше да я види. Това обаче не му беше достатъчно, искаше да е близо, да вдъхне уханието на кожата й и да види изражението на лицето й. Тя спеше кротко, косата й беше разпиляна по възглавницата, лицето й беше отпуснато и спокойно. Наведе се и се наслади на мириса на косата й, а после и на кожата. Тя се размърда леко. Трябваше да бъде внимателен. Представи си как ли щеше да се разпищи, ако го види тук сега - един непознат, вмъкнал се незнайно как в дома й. Помисли си и как и щеше да реагира тя, ако разбере колко дълго той беше стоял там. Това предизвика усмивка на устните му. После щеше да го принуди да я вземе още сега, а беше рано.
Излезе от стаята бавно, като внимаваше да не вдига шум. Харесваше му да бъде там, в дома й, толкова близо до нея, да държи в ръцете си вещите, както тя всеки ден го прави. Време беше обаче да върви. Все резервния ключ, който тя държеше на връзка на закачалката и го прибра. Следващият път щеше да използва вратата. Все пак не можеше да разчита, че прозорецът ще е винаги отворен.”

В привидно спокойния Дентън, Тексас, детективи Крисчън Джеймс и Райън Деймиън от местната полиция са изпратени да разследват банални случаи на самоубийства, които са последвани от жесток, но не и нелогичен случай на саморазправа. Една млада жена изчезва от улиците на града без никой да забележи това фатално дълго време. Тереза Милър е избраната. Не само от баща си, но и от един психопат, който е решен да я ползва за своето отмъщение и не показва капка милост. По време на своето пленничество Тереза претърпява голяма метаморфоза. Стокхолмски синдром или просто неумението на една богата млада жена да де справи сама с предизвикателствата в живота? Колко може да те промени един човек и способни ли сме да виждаме в другия само това, което искаме?

Изглежда случаите са изолирани и приключени, а младата жена, Тереза Милър няма шанс да бъде спасена, тъй като никой даже не подозира липсата й.

“Сега, седнала на земята, тя обмисляше ситуацията. Беше малко преди времето, когато той обикновено се появяваше, така че ума й беше максимално възможно бистър предвид състоянието й. Започваше да разбира, че след скарването с баща си е допуснала голяма грешка, не поддържайки никакъв контакт с него. Беше ограничила и близостта на познатите си, така че реално никой не я търсеше всеки ден, а и тя често бе споменавал плановете си да попътува ей така, без посока. Сега осъзна, че докато някой разбере, че тя може би е в беда, щеше да мине много време. Плесна се по бедрото бясно. С характера и отдръпването си от всички се беше поставила в такова адско положение, че дори не беше сигурна, че сега някой изобщо я търси. Осени я ужасна мисъл, от която кожата й настръхна. Копелето сигурно знаеше това! Очевидно за това беше толкова дяволски спокоен. Тя не виждаше и капка притеснение в него, беше уверен и мотивиран и й вдъхваше болезнена сигурност, че изход няма. Щом не предприемаше нищо, значи чакаше нещо да се случи и след това най-вероятно щеше веднага да действа, а тогава тя няма да има никакво време за реакция. Значи сега или никога! Щеше да го изчака да дойде и да реши на момента какво да направи, но определено трябваше да направи нещо. Последните няколко дни й се струваше, че той закъснява. Тази промяна я притесни. Държеше я тук доста дълго и определено не без цел. Ако беше за пари, до сега да я е разменил. Значи искаше да я убие. Щом чакаше толкова дълго и търпеливо, значи имаше определено събитие, което той очаква. Значи ако чака още, рискуваше то да настъпи, а тогава той щеше да е перфектно подготвен и тя едва ли щеше да има шанс. Така че не трябваше да чака повече. Обзе я такава решителност, че тя направо не можа да повярва какъв прилив на сила почувства. В този момент се чу шум и тя разбра, че той идва. Сега или никога! Тереза стана, застана до стената със затворени очи и се приготви за действие. Вратата се отвори и той застана на прага. Можеше да почувства усмивката му.”

После се случва нещо, което убиецът не е предвидил. Едно телефонно обаждане предизвиква детектив Деймиън да вникне по-дълбоко в привидно чистата картина. Всички го съветват да се откаже, но вроденото шесто чувство на Райън не му дава покой и скоро той намира малките знаци, показващи пътя за решаване на загадката. Когато приятелката на Райън Хейли изчезва, умът на детектива сякаш най-после му съдейства да навърже това, което е видял.

“Някъде беше виждал всичко това. Дали не беше чел за някакъв подобен случай? В този момент му светна. Всички парченца от пъзела сякаш си дойдоха на мястото. Не беше чел. Беше го гледал. Във видеокасетите, които бяха взели от местопрестъпленията. Не беше цял филм, нито дори сцени от филм, а само малки фрагменти. Хитро копеле! Ако не беше застанал точно тук, никога нямаше да се сети. Тази гледка. Обесването на Рейчъл. Начинът, по който изглеждаше тя там. Крис се изяждаше отвътре, че той е виновен за това, което се беше случило с нея. Е, не беше.”
Готов ли е обаче за истината кой стои зад всичко това? Дали това е опечалената приятелка на жертвата, нахалната колежка или собствения му партньор Крис? Каква е причината за всичко? Скритият срам на града, който е удобно потулен, ще излезе наяве, за да докаже, че парите и властта вървят ръка за ръка и често преминават всички граници, като унищожават съдби по пътя си.

Главните герои детективи Крисчън Джеймс и Райън Деймиън са двама коренно различни персонажи, но това, което ги свързва е отдадеността и страстта, с която вършат работата си. Райън е състрадателен и мил човек, но в същия момент умее да се преобразява коренно, когато ситуацията го изисква.

“Камшикът изсвистя във въздуха и се стовари върху Деймиън. Кенет нарочно ги дразнеше. Крис не се поддаде, а изчака Райън да свърши това, за което беше тръгнал. Всъщност на него дори му беше интересно да види какво ще направи колегата му, защото обичайно уравновесеният детектив Деймиън беше извън кожата си от бяс. Той в този момент връхлиташе върху полицая така стремглаво, без даже да усети удара от камшика, че Кенет нямаше повече възможности да се опитва да замахва. Райън се хвърли върху него и стисна ръката му с такава сила, че полицая изпусна камшика. Въпреки това той замахна и удари детектива по лицето. След това се хвърли стремглаво към земята. Тъй като Райън се метна върху него, Кенет не можа да стигне пистолета, а неволно го ритна далеч от себе си, след това бутна камерата и тя изхвърча на пода. Детективът го притисна към пода с всичка сила и изви ръцете му, за да му сложи белезниците.”

Детектив Джеймс е много различен, израснал без семейство, тъй като майка му се е самоубила, когато е бил дете, той е недоверчив, мнителен и доста затворен човек с ясно изразени желание за контрол и самодостатъчност. Срещата с една млада жена - Рейчъл, обаче преобръща неговия свят и връща кошмари, породени от спомени, свързани със смъртта на майка му, които отдавна е потиснал. Младата жена се оказва свързана с това, което се случва в града и плаща висока цена.

“Райън вече беше до нея, изтръгвайки дистанционното управление от ръцете й. Нямаше как да спрат бомбата от там. Той разбра това и се наведе над ужасената Рейчъл. Тя се изправи с мъка и позволи на детектива да огледа. Той търсеше как да го спре или да я отърве от него, но не намираше начин. Крис също беше до тях. Тридесет секунди. Толкова им оставаха. Мъжът се смееше неистово, разбирайки безизходицата им. Рейчъл разбра, че няма да успеят да спрат това. Тя се огледа навън през стъклената стена, бутна мъжете, хвана един стол и преди да разберат какво става го метна през стъклото, което се счупи с трясък.”

– Рейчъл, не!

– Няма да убия тези хора, Крис! Ако някой ще умре, нека съм само аз!”

Надявам се, че предизвиках интереса ви. Приятно четене!

 

 

© Петя Манева Иванова Всички права запазени.
Публикувано:
2017-04-07

2017-06-30
КРАЙНА ДАТА
(36) от (100)
продадени книги
(0)
дарения
(432) от (1200)
набрани средства
12
цена
 
Купете книга
 
Направете
дарение
 
Автор  
Петя Манева Иванова
Биография  

     Казвам се Петя Иванова, родена съм в град Карлово преди двадесет и осем години. Щастливо омъжена, а от няколко месеца и мама на прекрасно бебенце. По образование съм юрист. Много обичам да чета, чета всичко, което видя - книги, учебници, табели, надписи на магазини, етикети, всичко, което има букви. Именно това много ми помогна да завърша без проблем висшето си образование и да положа успешно изпита за правоспособност.

   Освен да чета обичам и да пиша. Започнах още като дете. Спомням си как още в началните класове със сестра ми се бяхме заели да пишем сборник с разкази, който обаче нито показахме на някого, нито запазихме, за което много ме е яд. Писала съм съчинения, есета за познати и непознати, стихове и за финал криминален роман със заглавие “Спомни си забравените”. От всичко изброено пазя само романа. На конкурс съм се явявала със съчинение само в началното ми училище, но той беше поне според мен така да се каже нагласен, тъй като аз бях отличника на училището и го спечелих. За това не обръщах особено внимание нито на това, нито на настояванията на началната ми учителка да пиша активно, защото според нея се справям много успешно. Бях абсолютно вглъбена в желанието си да уча Право и не се отклоних от това.

    Още първата година в университета обаче в главата ми се появи натрапчива история, основата на първия ми роман, която постоянно доразвивах в ума си и беше въпрос на време да започна да я изливам и на белия лист. Тъй като по това време течеше изпитна сесия не се поддадох на изкушението до края й. Започнах да пиша романа си в Англия, където бях за лятото при сестра ми в опит да спестя нещичко за самостоятелно начало в живота. После се наложи да прекъсна романа “Спомни си забравените”: изпити, работа и не на последно място луда любов със сегашния ми съпруг заеха челно място в живота ми.

    По ирония на съдбата романа си започнах наново и този път завърших пак в Англия, където преди това се бях зарекла да не се върна за работа. Е, върнах се и не съжалявам. Върнах се и в България след това, защото много я обичам тая нашата държава и не искам да живея другаде. Сега съм тук, в родната страна, този път надявам се за постоянно и се опитвам да сбъдна мечтата си да видя романа си “Спомни си забравените” публикуван.