Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Марияна Ганчева Димитрова
Мартин Бориславов Борисов
Мартин Бориславов Борисов
Нели Славчева Генова
Данка Симеонова Антонова
Данка Симеонова Антонова
Данка Симеонова Антонова
Данка Симеонова Антонова
Данка Симеонова Антонова
Данка Симеонова Антонова
Данка Симеонова Антонова
 

Неполучени плащания

 
Марияна Ганчева Димитрова
Ангел Борисов Филипов
Даниела Виолинов а Проданова
 

Под звездното небе

 
 
Резюме  

Така стигаме до моите последни занимания, от около 5 години с проза - разкази, приказки за възрастни и импресии, които са моя „запазена“ марка, пълни с вдъхновение, мистика, но и голяма доза реализъм. Те са плод на моето светоусещане, на любовта и на контактите ми с много интересни хора, съдби и моите вътрешни търсения и прозрения. Това, което ще прочетете е чисто вдъхновение, изляло се понякога за минути през мен и записано на един дъх, почти без корекции! 

Настоящият проект: „ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ“, е рожба, на моята любов към живота, човека и една жена, която промени моето светоусещане и ме накара да дам най-доброто от себе си и моята съкровена същност. Прочетете тази „малка“ книжка и отсъдете сами!

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Така стигаме до моите последни занимания, от около 5 години с проза - разкази, приказки за възрастни и импресии, които са моя „запазена“ марка, пълни с вдъхновение, мистика, но и голяма доза реализъм. Те са плод на моето светоусещане, на любовта и на контактите ми с много интересни хора, съдби и моите вътрешни търсения и прозрения. Това, което ще прочетете е чисто вдъхновение, изляло се понякога за минути през мен и записано на един дъх, почти без корекции! Заедно с тази проза през мен са протекли стотици мисли, които съм записвал и които също искам да издам под формата на книга със заглавие „Непотърсени истини“.

Настоящият проект: „ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ“, е рожба, на моята любов към живота, човека и една жена, която промени моето светоусещане и ме накара да дам най-доброто от себе си и моята съкровена същност. Прочетете тази „малка“ книжка и отсъдете сами!

Ето и някои характерни неща от нея:

 

БЛАГОДАРНОСТ

 

Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Светлина! И ти сияеш с цветовете на дъгата, като екзотична пеперуда след дъжд, красива, спокойна, усмихната и щастлива! Отпускам прегръдката си. Времето отново тръгва. Къде ли се е забързало толкова, нали уж беше спряло? Преди малко бяхме слели Дъха си, Душите си, Телата си, в Божествен Екстаз! Горяхме с един пламък, пламъкът на Пълното Единение! Вселената се разтвори за нас, като розова пъпка, листче по листче и ние полетяхме на ангелските си криле, зареяни в Бездънното Небе на Любовта! Защо ли виждам Звезди в очите ти? Може би е от сълзите на Благодарност за това, че ми се отдаде по такъв безрезервен и невероятен начин! Любов Моя Неизразима, магичен дъх на Световете, знам че в Момента си с мен и това ми Стига! Мигът е Вечност, а Вечността е Миг! Преливам в Теб и Ти в мен и това е Достатъчно, това е Всичко, което един земен човек, какъвто съм аз, може да Иска! Споделена Любов, до дълбочината на нашите две Същества!

 

ОЧИ

Очите й... Ах, тези Очи! Очи на девица, на зряла жена и на мадона в едно! Очи, които попадат директно в Сърцето, покълват там и го разтварят, като нежно-розов, лотосов цвят! Очи, които разпалват огъня в него и то, обезумяло, започва да бие с Небесен ритъм! Колко ли пъти съм се изгубвал в тях, не помня? Последният път едвам се върнах към себе си! Беше след дни, седмици, месеци, не,...години! Очи на подплашена кошута, на черна пантера, промъкваща се лукаво! Очи в които, като погледнеш, вече не си същият! Оставаш там, зареян сред избухващи свръхнови, сред магични съзвездия, сред безименна красота и мъдрост! Очи на Любовта - Божествената, на струящата извечна Светлина! Очи на грешница и на Светица, очи на неземна Богиня!
Вече не мога без тези Очи, не съм себе си без Тях и никога няма да бъда!

 

СРЕДНОЩНА МИНИАТЮРА

Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява! Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота, е нашето проникване: на Души, Тела и Светове! Знам, че взаимното докосване ще роди Свръхнова, Уникална и Могъща изповед, за една Невиждана Любов!. Протуберанси бликат от ръцете ни! Толкова са нежни ласките, че чак дъхът ми спира! Жажда, силна жажда за Любов и Близост Необятна! Вик отронва се от твоите устни, май аз също съм извикал! Колко е прекрасно , че те виждам цялата в Светлина! С целувки- пърхащи крила те обсипвам, да открия пулса на сърцето ти! Да, за мене бие то с ритъм на кресчендо. Моето не му отстъпва. Двете сливат се в единен, хармоничен ритъм и потръпват в резонанса на осъществената Любов! Космоса обгръща ни с кадифена дреха-нощ отрупана с пръснати очи-звезди! Гледат ни и сякаш ни завиждат, за избухналата Светлина! Сплетени в едно с Любов тела! Няма време, само Пустота обгръща Близостта ни! Вечност на талази ни залива, като приливна вълна ухажваща брега. Ние сме Едно! Няма личност, няма персоналност, само бликаща Хармония! И стаена Необятност на една Сияеща Любов!

 

ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.

- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хората, но при почти всички животни се срещаше, особено кучетата. Опитът му, да се намести, така че, болния му, гангренясал крак да бъде притискан минимално, за да не го боли толкова силно, не беше успешен.

Не че това имаше особено значение за Боян. През годините, той беше изтърпял толкова много, че бе претръпнал към повечето неща. В момента лежеше на стълбите на метростанция „Кюри“, до която се беше довлякъл със сетни сили. Неговият верен другар, кварталният пес Мони, неотлъчно следваше своя обожаван идол. Връзката между тях беше проста, но здрава. Боян хранеше Мони със събраната милостиня и кучето му беше безкрайно благодарно. На няколко пъти отърва Боян от различни неприятности свързани с човешко насилие. Да, кучетата знаеха как да се отблагодаряват, за разлика от някои хора! Боян отново се опита да прехвърли тежестта на тялото си от болния на здравия крак и този път успя. Пред очите му, като на лента преминаваха сцени от неговия 70 годишен живот. Видя завършването си в Механотехникума, където беше единственият пълен отличник на випуска. След това, как щастливо размахва диплома си от Техническия университет. После как започва работа в Завода за металорежещи машини. Видя сватбата си с Мая и раждането на първородния им син Камен, а после и на дъщеря им Гергана. Как да забрави, тяхното дипломиране, неговото, като финансист, а нейното като икономистка. И след това заминаването им в чужбина. На Камен - във Великобритания, а на Гергана - в Германия.

От този ден натам, нещо в него се прекърши и частния бизнес, който беше създал с много любов, след напускането на завода, тръгна стремглаво надолу. Банката, от която бе взел ипотечен кредит, продаде семейният им апартамент. Съпругата му Мая го напусна. Останал на улицата, Боян се бореше със зъби и нокти, да възвърне загубеното си статукво, а не на последно място и мъжкото си достойнство, което беше сринато от така протеклите събития. Порасналите му деца се запиляха в чужбина и не му се обаждаха с месеци. Той беше на принципа: „И сам войнът е войн“, но това не проработи дълго. Без подкрепата на семейството си, Боян затъваше все повече и повече, докато накрая се озова на улицата, сред клошарите и просяците, без дом и без никаква подкрепа, просяк под звездното небе. Е, живееше в една полусрутена барака, зад местния Бизнес център, но това не можеше да нарече свой дом! Въпреки ударите на съдбата, Боян беше обичлив и даваше своята любов безрезервно, както на кучетата и котките в околността, така и на хората, които редовно бързаха към метростанцията.

Познаваше стотици хора по имена и си говореше с тях, когато му даваха милостиня. Ето например, това момиче с цигулката - Ива имаше невероятен талант, а и прекрасно сърце. Всяка седмица по един ден тя свиреше на спирката на метрото и всичките си събрани парички, даваше на Боян! Е, той ги скатаваше в скъсаната си дреха и после дни наред хранеше бездомните кучета и котки. За себе си оставяше много малко. А тази госпожа, макар и малко префърцунена, се казваше Вяра. Тя също имаше нежно и обичливо сърце. Хранеше Мони, галеше го и оставяше колкото можеше на Боян за него самия и за кучетата. Боян не се оплакваше. Приемаше мъжки съдбата си и се държеше. Ала тази зима беше много студена, дори Мони трепереше на моменти, въпреки дебелия си кожух и храната. Множество болести мъчеха Боян, но той не се даваше.

Наближаваше 22.00 часа и потокът от хора идващи от метрото намаляваше. Боян реши да подремне за малко, преди да поеме бавно и мъчително към своята барака. Унесе се в кратък сън.

„Боже, къде се запиля клетият ми баща“ - мислеше си Камен- „От няколко години нямам връзка с него. Никой не го е виждал и не знае нищо за него! Дали не е умрял?“- младият мъж се връщаше от среща с приятели и беше леко почерпен. Наскоро се беше завърнал в България, беше започнал работа към една консултантска фирма и упорито издирваше баща си, но съвсем безуспешно. На входа на метростанция „Кюри“ се спъна в един просяк и за малко не се претърколи по стълбите. Погледна възрастния мъж и нещо в него се преобърна. Потупа го и каза:
- Господине, събудете се! Днес е щастливият ви ден! Понеже не мога да намеря баща си искам да ви взема да живеете при мен! Ще се грижа за вас както бих го правил с него! Събудете се за Бога! - младият мъж енергично разтърсваше Боян. В един момент погледна в отворените му, безжизнени очи и видя отражението на звездите,… в този момент душата на Боян се рееше в светлите, звездни небеса…

 

© Ангел Филипов - Ахаир Всички права запазени.
Публикувано:
2016-12-05

2017-01-31
КРАЙНА ДАТА
(32) от (100)
продадени книги
(130)
дарения
(354) от (700)
набрани средства
7
цена
 
Проектът е приключен
 
Автор  
Ангел Филипов - Ахаир
Биография  

Казвам се . Роден съм на 24.10.1963 г. в гр. София, машинен инженер по професия. Завършил съм „Технически университет“ - София със специалност „Ядрена енергетика“.Творческо и духовно име - Ахаир.

Първото нещо, което написах, беше съчинение на свободна тема, с име „Пъстървата“ в него се описваше моят първи риболов, но повествованието си беше типичен разказ и беше много добре разработено, още повече, че тогава бях на 13 години. Вероятно съм успял, защото не само ми писаха шестица и ме накараха да го чета пред нашия клас, но и пред цялото училище в деня на „Славянската писменост“ и братята Кирил и Методий. Тогава разбрах какво е силата на Словото в действие, защото много от девойките подсмърчаха и дори плачеха, а момчетата ми завиждаха. През следващите години усилено четях и трупах опит.

През 1981 година, започнах с поезия - словото на влюбените, което съвпадна с моята първа любов, още повече, че по-голямата ми сестра Нели Динева, беше много добра поетеса и издаваше стиховете си. Тя стана моят първи учител в поезията.

През 1989 година започнах да пиша проза и статии за няколко вестника: "Кремиковски металург", "Психо" и "Феномен" на хонорар. След това последваха публикации на поезия и статии за мен във вестниците "Жълт труд" и "Уикенд", също и в „Лична драма“.

През 2001 година си купих компютър и създадох един от първите портали в интернет за поезия в домейна: www. hit.bg, мои стихове и стихове на широк, поетичен, приятелски кръг. Закрит в последствие поради продажба на хоста, но отразен в Жълт труд с интервю и по БНР също.

Първа ми издадена книга: „Пътят към Девайра" - поезия 2001 год. издател Булгед и приятели, беше проект, който аз много обичам и който беше вдъхновен от моите езотерични занимания и прозрения и беше пропит с уникално вдъхновение. Той излезе, без аз да съм наясно, просто, защото мои приятели, впечатлени от тази поезия искаха, тя да види бял свят.

Продължих да пиша поезия, но когато срещнах Голямата си Любов, нещо избухна в мен и така се родиха огромен брой стихове, някои от които влязоха в моята втора книга с поезия: "Птицата наречена Любов", издател "Буквите" 2013, ISBN: 978-619-154-035-8.

Впоследствие продължих да пиша поезия и имам материал за още 2 книги, но паралелно през 2010 година отново поднових писането на проза с разкази и импресии. Забравих да спомена, но импресията: „Зимна импресия“, която е част от настоящия проект е от 1989 година и е наградена в конкурс за есе на тема : „Екология“ и публикувана във вестник „Кремиковски металург“ - 1990 година.