Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
Димитър Веселинов Богданцалиев
 

Неполучени плащания

 
JimmiXzSq
Мирела Микова Добрева
Марина Иванова Милева
Маргарита Иванова Стоянова
Маргарита Иванова Стоянова
Димитър Веселинов Богданцалиев
 

Лабиринта на думите

 
 
Резюме  

Лабиринта на думите е книга за творческия процес. За преживяното, за съвремието, за миналото, за страстта към писането. Създавана е цял живот. Когато бях на 18 в ръцете ми попадна безсмъртната „Илиада“, в превод на проф. Александър Балабанов, която буквално ме взриви, така бях „белязан“ от Омир за цял живот. Не изключвам подобно нещо да се е случвало и с други автори. Младостта е тревожно време и никой не знае какво го очаква през житейския и творчески път. Не знаех и аз, не знаете и вие, които може би ще пожелаете да надникнете в тези текстове. Защото знам, че пишете – явно или тайно, денем или нощем. Писателите са като алхимици – изгаря ги огън, страсти, мъчат ги „демони“, освобождаването от които е възможно чрез словото. Писането като психотерапия. Днес е отчайващо да си творец. Книга с питания – защо и как? За Минотавъра-страх, за идеите в литературата, за Оня, който диктува, за гласовете от спомените, за любовта, за шедьовъра, за надеждата Ave Maria, която не ни изоставя. Една автентична книга – любопитна, нестандартна, интригуваща, без менторство, без сантименти, без илюзии.

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

Дихания

– Не пишеш ли вече стихотворения?

– Пиша Дихания: кратката поетическа форма за творческо писане, състои се от едно единствено изречение.

– И по-точно?

– Дихание-изречението е сложно, със собствена „драматургия”. Разделено е условно на две части: първата въвежда тема, втората внушава послание, но звученето на двете е монолитно. Битката за съвършенство се води с не повече от 12 – 22 думи.

– Специални? Култови? Магични?

– Най-обикновени. Ако има някаква магия, идва от симбиозата между тях.

– Твърдиш, че Дихания е най-кратката поетическа форма?

– Ноу-хау. Метапарола в поетическото пространство. Знам, че подобен акт днес е самотно усилие, че поетическите форми, които познаваме, са шлифовани столетия, преди да се утвърдят и превърнат в съвършени. Всяка идея има шансове до доказване на противното.

– Ако Дихания не са стихотворения, какво са тогава?

– Универсална форма за творческо писане и общуване. За писане, защото имаме текст, за общуване – защото се вписват в диалог. Формулата: рацио, синтез, емоция. Големите световни поети оставят емблематични кратки текстове.

– Цел?

– Лъчове в тайнствата на душата.

– Какво се случва в поезията днес?

– Да пишеш поезия днес е яростно отчаяние. Време на чалга и силикон, похот, наричан секс. Няма как унижената душа да не потърси възмездие.

– И какво е следствието?

– Тържество на егото и блясъка. Свърталища на поезията остава подсъзнанието – свръхсетивна и неовладяна зона. Импулсите ще идват оттам. Емоционалният ресурс на Дихания е подсъзнанието.

– Как се постига Дихания?

– Има 100 начина и всеки е различен.

– Как се разпознават?

– Дихания са застинал пламък, който се раздвижва при съпреживяване – възможно е да ти проговорят, възможно – не, зависи от преживяното в твоя живот. Отблясъци, лъчове светлина.

– Кой може да създаде Дихания?

– Практически всеки: рими не съществуват, ритъмът е вътрешно състояние, конфигурацията на стиха е 3 – интервал – 3.

– Хайку също е кратка форма?

– О, да. Приликата между двете е краткостта. Хайку е сетивност, проблясък на интуиция, настроение. 17 срички. Дихания е разпад на ядра, генериращи нова енергия.

– Какво се случи в твоя живот?

– Аз бях поет по божия милост. Оня, който диктуваше на мъртвите поети, диктуваше и на мен – ето защо те са мои братя по дух. На 33 разбрах, че писането е като дишането, като любенето и мразенето, като умирането и възкръсението – иначе си обречен. Българският език е свръхинструмент за поезия, езикът е душата на поезията. На 33 разбрах, че поезията е тъмна материя, която поглъща и връщането оттам не е сигурно; че без Оня, който диктува, стихът е мъртъв; че разликата между смъртния и безсмъртния стих е диханието на Бога. Поезията е различна реалия от случващото се тук и сега.

– Кой си всъщност?

– Създател на текстове, които изживях. Веднъж, идвайки от нищото и отивайки към нищото, срещнах старец. „Накъде, момче?“, попита и спря, търсеше разговорка. Вдигнах очи: дълбоки бръчки, прорязали лицето, синеок, подпираше се с патерица. „Не съм момче, стара риба съм…” „Няма стара риба! Има голяма риба. Ти си голяма риба!” Думи на старец, оглозган до скелет, както марлина на Сантяго от акулите в „Стареца и морето“. Повече не го срещнах.

– Какво не се случи в твоя живот?

– Не се случи литературната ми съдба – живях във време на идеологически демони, когато саморазправата с другостта бе касапски свирепа. Битки за власт и надмощие, фалшиви кумири, капсулиране на имена. Разбира се, не обвинявам никого, всеки си носи кръста. Литературният живот е гмеж от страсти, злост и притворство, продължава да е такъв. Завистта има различни лица, а в комбинация с политика е гадна смес, манипулираща живия литературен процес. Нямах друг избор освен слизане в de profundis-а на душата – чувството за свобода там е необичайно. Поетът е себичен – съдбата му трябва да се случи навреме.

– А Черният полковник?

– Той не умира. Появява се, за да напомни, че сме наблюдавани зорко. Тежко на оня, който приюти преследвания, горко на неговия дом. /“Притча за преследвания“/.

 

За любовния стих

Любовта между двама е пламък на свещ – една вечер угасва

Стих от младостта, останал самотен. При всеки опит да го продължа, стихът се съпротивляваше. По-късно разбрах причината– той съдържаше всичко.

Любовите на поетите не са различни от любовите на останалите – разликата е в любовния стих.

Ето няколко любовни Дихания.

 

Сафо

Пада туниката й тайнствено,

Сафо

е гола пред вас –

любете я,

докато разгадаете

греховната й душа.

 

Коварство

Коварна е голямата любов,

излъга ме,

измамнице душа –

1000

синове в утробата крещяха,

нито един не оживя.

 

Лора

В часа на синята мъгла –

финал

като в антична драма:

разбива

Лора огледалото,

останалото е мълчание.

 

Любовта

Любовта е два пламъка,

докосни

моите пръсти –

днес

ме люби безпаметно,

утре ще бъде късно.

 

Споменът

Жив е любовният спомен,

споменът

пари още –

там е оня от демоните,

който

те обладаваше нощем.

 

Стих призрак

Забравяй любовните думи,

помни

греховния шепот –

стих,

появяващ се като призрак

нощем в Библията.

Това са Дихания – кратка поетическа форма, родена в началото на 21 век. Едно единствено изречение. Опитай както дишаш... Опитай както се любиш... Опитай както възкръсваш...

 

За страстта към писането

Страстта към писането крие в себе си особен демонизъм.

Нобелистът Марио Варгас Льоса, перуанец, говори за писането като за парализа, подчинение, тения-паразит, колонизираща писателската същност, за да се храни с нея. Разбира се, Льоса иска да ни предпази от погрешни стъпки. Робинсън Джефърс, американски поет, отбелязва нещо подобно: ...И все така млади хора идват при мен с ръкописи и книги, как жадуват да бъдат поети, жадуват похвали, жадуват съдбата на Кийтс. Аз мисля, че те са луди.

Набери Джон Кийтс, ентър.

Писателството е обсебия, поетическият талант – дар божий.

Как се случва? Ето:

Бог се пресегна, откъсна едно от небесните глухарчета и го духна. Семенцата се разпиляха – които попаднаха в пръстта, родиха глухарчета, попадналите в душите – поети.

Писателската обсебия е завладяваща.

 

 

© Иван Здравков Всички права запазени.
Публикувано:
2016-03-31

2016-05-31
КРАЙНА ДАТА
(8) от (100)
продадени книги
(100)
дарения
(156) от (700)
набрани средства
7
цена
 
Проектът е приключен
 
Автор  
Иван Здравков
Биография  

Роден съм в с. Долни Цибър в една красива двуетажна къща, която вече не съществува. Там премина моето детство, беше щастливо. Баща ми беше директор на училището, майка ми – учителка. Бях буйно момче – бягах, борех се, крещях и се биех. Обичах конете и великата река Дунав. Помня гърбавия мост над река Цибрица, перилата му напомняха змейове. Имах и един ужасен спомен – „обесването“ на Никола Петков, пиар акция на комунистическия режим през 1947-а. Юношеството изживях в Лом. Завърших ломската гимназия „Найден Геров“, след което българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Разбрах, че не ставам за даскал. На тавана на „Криволак“ 31, последната студентска квартира, играехме бридж, след което останах отчаяно сам. Импулси и случайности – това определи моята младост. Бях журналист, работник във „Фармахим“, редактор в Българската национална телевизия. Ожених се за прекрасната Еми, роди ми се син Мирослав. Написал съм стотици сценарии и текстове, включително поезия. Блъсках „Ерика“-та нощем, бастисал съм 3 пишещи машини. Имах малко приятели и повече врагове – за добро или лошо. Издадох книгите с поезия: „Закълнете се в солта“, „Вечерна чаша“, „Любовен живот“, „Не гасете любовната свещ“, „Дихания“, както и романа „Сенки бродници“. Лабиринта на думите е последният ми ръкопис.