Тайните на старата вила - 2

Слава Славчева

Откъси от книгата

Казвам се Слава Славчева и по професия съм инженер по телекомуникации. От доста години се занимавам с управление на проекти, а един от тях даже беше обявен за „добра практика”. Мога смело да кажа, че съм удовлетворена от професионалната си кариера, но тогава ще попитате: „Защо тогава се занимавате с писане на романи, а не си гледате професията?”. Моят отговор на този въпрос е: „Защото обичам да разказвам истории още от училище и то такива, които сама си съчинявам...”. Когато бях малка прекарвах летата при баба ми в едно малко средногороско градче, което и до ден днешен за мен е магическо. В градчето имаше голяма библиотека и след цял ден игри на воля сядахме със сестра ми и братовчедките ми под асмата на двора и четяхме най-различни истории за чудати герои и смели войводи като се почне от „Тимур и неговата команда” на Аркадий Гайдар, „Пан Володиовски” на Сенкевич, „Тримата мускетари” на Дюма и се стигне до „Осъдени души” на Димитър Димов... Та оттогава е и любовта ми към книгата, към добре разказаните истории за борбата между доброто и злото, за силни чувства и страшни драми, за тайните на шпионажа и за тайните съкровища на далечни острови...

Това всъщност стана причина да участвам в телевизионното предаване „Ръкописът” през миналата година. Моята племенница ми се обади и ми каза, че е видяла рекламата за предаването по телевизията и ми каза: „Ти защо не вземеш да участваш с тази книга, която започнахме да пишем, когато бяхме заедно в чужбина ?”. Аз и отговорих, че не е готова, но тя ми каза, че срокът е краят на март и трябва да съм готова дотогава. Аз като човек завършил МЕИ (сега Техническия университет) това и чакам – да имам тема и срок. Е добре, че удължиха срока до края на април и успях да завърша книгата „Старата вила”. За моя радост и изненада предварителното професионално жури ме одобри за участие и то с много висока оценка, за да имам удоволствието да се срещна с журито от предаването, което никак, ама никак, не си падаше по участници, които не са от техния бранш и моето участие приключи много бързо. 

Трябва да призная, че такива прояви на несправедливост не ме отчайват, а ме карат да вървя напред и затова реших да изпратя книгата си на няколко издатели и за моя радост още на другия ден получих отговор от „Буквите” заедно с проект на договор. И така в края на ноември в резултат на нашето сътрудничество се появи книгата „Тайните на старата вила”, на гърба на която пише:

„Наследникът на стара вила, построена от български индустриалец в края на 30-те години на миналия век край София, открива в нея скривалище, пълно с архивни немски документи. С помощта на свои бивши съученици и подкрепата на специалисти, той научава интересни факти за миналото на собственика. Факти, които и днес будят любопитство у търсачите на алтернативни енергии...

Заровени тайни, шпионска интрига, междудържавни отношения, свързани с емблематични местности в България... Какво се крие в старата вила и ще успеят ли специалните служби да се доберат до него?”.

Книгата, която е литературен трилър, първоначално излезе в електронен формат, беше приета много добре като повече от два месеца беше №1 в Топ 10 на електронните книги на сайта на Хеликон. Представянето й в София и в Стрелча допринесе за многото положителни оценки от читателите и ще споделя с една от тях (от непознат за мен човек) с вас:

„Здравейте г-жо Славчева, прочетох я на един дъх. Очаквам с нетърпение какво продължение ще роди въображението Ви. Не съм литературен критик и деля книгите на увлекателни и "задължителна литература", която с неудоволствие трябваше да прочетеш през лятната ваканция. Вие пишете увлекателно и изказът Ви е лек (но не лековат), подреден и отморява четящия. Искам да Ви виждам с нови и нови книги по лавиците в книжарниците!”

Като прочетох отзива си казах, че наистина трябва да напиша продължението, което и без това отвореният финал на книгата предполагаше. И така написах „Тайните на старата вила - 2”, която предлагам сега на вашето внимание.

Историите от времето преди Втората световна война са ми били винаги много интересни, защото сравнително малко учехме за тях в училище и сякаш всичко беше обвито в някаква тайна. В романа „Тайните на старата вила – 2” действието се развива в наши дни в България, но има и препратки към миналото, когато в Германия в рамките на така наречените „тайни проекти на Третия райх” са правени разработки на летателни апарати, както и редица експерименти с тях, включително и на Балканите... 
И книгата започва така:

„Среднощната тишина над сгушения на полегатия хълм на морския бряг болничен комплекс беше разкъсана от шума на приближаващ медицински хеликоптер, който бавно заходи и кацна на осветената площадка до главната сграда. Изпод козирката на входа на отделението за спешна помощ с голяма скорост изхвърчаха парамедици, които с вещина поеха подадената от отворената врата на хеликоптера количка с плътно завитото на нея тяло на спешния пациент. За неговото пристигане не се появи съобщение в информационната система на болницата, а беше получено устно нареждане от самия й шеф преди двайсетина минути, когато неочаквано той лично се появи в спешното отделение.” 

Кой ли е спешният пациент? И къде се развива действието?

Участници във втората част на „Тайните на старата вила” отново са главните герои от първата част - екипът на Димитър Канев – шеф на Агенцията, състоящ се от неговите съученици Петър Камбуров и Иван Денев, както и двамата безименни криминолози и естествено експертката по историята на Третия райх – Евгения Нотева; тайнственият Недев, както и представителят на фондацията в Кьолн – д-р Майер, агентът от MI-6 – Ник Лънди и Люся Николаева – специален представител на Федералната служба за безопасност на Русия, както и нови лица...

Както обикновено, когато героите трябва да обсъдят нещо важно, то това се случва в старата вила:

„Щом се събраха около кухненската маса Канев им разказа какво се е случило през уикенда в малкото средногорско градче. 

Наведе се и взе кашона, който беше оставил при влизането си до вратата на кухнята и го постави на масата. Отвори го и отвътре се показа стара кожена чанта от хубаво обработен телешки бокс, каквито тогава са носели висшите немски офицери, както днес се носят дипломатическите куфарчета. Канев натисна внимателно ключалката и тя изскърца и се отвори. Вътре имаше папки с документи с герба на Третия райх, както се казваше едно време „прошнуровани и прономеровани”. Върху всяка от тях имаше посочен период и номенклатурен номер. „Сигурно в Райха са имали система за работа с документи в държавната администрация” си помислиха мъжете.

- Това ми прилича на дежа вю...- тихо каза Петър, а Иван добави:

- Май започваме отначало...”.

Да, героите от романа наистина започват изпълнението на нова задача, която ще ги отведе на едни от най-красивите места в планините на България, а защо не и много по-далече:

„ - Да, това са останки от експеримента. Погледнете на втората снимка в ъгъла под камарата камъни се подава малка част от корпуса на апаратурата, която ако си спомням добре се ползваше за контрол на полета на летящото чудо. А лъскавото парче в дясно от него е част от корпуса му или по-скоро от резервните панели.

- Мислите ли, че тези останки могат да имат някакво значение в наши дни? – попита Канев.

- Докато не са измислени такива технологии, а те доколкото знам все още не са, тези останки за от голяма важност за специалистите. Предполагам, че знаете в какви специални зони те се съхраняват на различни места по света. Разбира се, най-вече в САЩ и в Русия...”.

След множество тайни разговори и преговори между различните участници в проекта интригата се развива съвсем неочаквано само, за да потвърди, че те са на правилен път – този, който води към звездния небосклон над нас...

Продължението на „Тайните на старата вила” разказва една заплетена и динамична история, която ще достави голямо удоволствие на любителите на тайните проекти на Райха, които и до ден днешен са изпълнени със загадъчност, вълнуваща умовете и въображението им.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)