Контакти Пишете ни
Начало Условия Най-често задавани въпроси Най-успешни активни проекти Най-нови книги Реклама Успешно приключили проекти
Реклама  
 
Други   .
Оn-line помощ
  book@dreambook.bg
.
.

Получени плащания

 
1. Галя Валентинова Пенчева
2. Албена Валентинова Манкрелис
3. Боряна Добринова Първанова
4. Антоанета Георгиева Андреева
5. Вера Иванова Софрониева
6. Вера Иванова Софрониева
7. Вера Иванова Софрониева
8. Веселка Филчева Гогова
9. Веселка Филчева Гогова
10. Иванка Илиева Велева
11. Калина Крумова Иванова
12. Красимир Александров Илиев
13. Красимир Цветанов Петков
14. Красимир Цветанов Петков
15. Красимира Атанасова Цветкова
16. Лора Георгиева Чолакова
17. Лора Чолакова
18. Павлина Миткова Радева
19. Мая Райкова Христова
20. Мая Райкова Христова
21. Мая Цолова Божилска
22. Мая Цолова Божилска
23. Мая Цолова Божилска
24. Мая Цолова Божилска
25. Мая Цолова Божилска
26. Мая Цолова Божилска
27. Нина Йорданова Джорова
28. Полина Александрова Петрова
29. Полина Павлова Гачевска
30. Полина Павлова Гачевска
31. Петранка Кирилова Лишковска
32. Светлин Гогов
33. СОНЯ ЦЕКОВА НИКОЛОВА
34. СОНЯ ЦЕКОВА НИКОЛОВА
35. СОНЯ ЦЕКОВА НИКОЛОВА
36. СОНЯ ЦЕКОВА НИКОЛОВА
37. СОНЯ ЦЕКОВА НИКОЛОВА
38. СОНЯ ЦЕКОВА НИКОЛОВА
39. Соня Иванова Иванова
40. Толя Иванова Анастасова
41. Евдокия Вергилова Станева
42. Евдокия Вергилова Станева
43. Евдокия Вергилова Станева
44. Евдокия Вергилова Станева
45. Диана Стойкова
46. Димитър Любомиров Първанов
47. Дияна Климентова Тотева
48. Цветелина Владимирова Александрова
 

Неполучени плащания

 
1. Диана Стойкова
2. Соня Иванова Иванова
3. Петранка Кирилова Лишковска
4. Петранка Кирилова Лишковска
5. Петранка Кирилова Лишковска
6. Полина Павлова Гачевска
7. мирослав георгиев йорданов
8. мирослав георгиев йорданов
9. Мирослав Георгиев Йорданов
10. Мирослав Георгиев Йорданов
11. ПАВЛИНКА ПЕТРОВА СИМЕОНОВА
12. ПАВЛИНКА ПЕТРОВА СИМЕОНОВА
13. ПАВЛИНА ПЕТРОВА СИМЕОНОВА
14. Павлина Петрова Симеонова
15. Лилия Василева Дойчева
16. Красимира Атанасова Цветкова
17. Красимира Атанасова Цветкова
18. Красимира Атанасова Цветкова
19. Красимир Александров Илиев
20. Красимир Александров Илиев
21. Катя Иванова Едрева
22. Борислав Янакиев Борисов
23. Галя Цветанова Ценкова
24. Галя Цветанова Ценкова
25. Галя Цветанова Ценкова
26. Галя Цветанова Ценкова
 

Сенките на спомените

 
 
Резюме  

„Сенките на спомените” е пътуване на душата, за да срещне другата душа с напомнянето, че с „Колкото - толкова.“ обеднява светът ни. Книгата е „Протегната душа за обич“, както гласи първият й цикъл. В следващия „В сянка от спомен”  поетичната душа  узрява, а  „Светофари“ и „Пътеката живот“ лирично поднасят житейски истини. Стихосбирката е онова „сигнално жълто“ което ни предупреждава, че в „синджира на бездушието“ се остарява. Лиричната книга   дава зелена светлина за пътеката живот, трасирана от стремления и кръстопътни себепознания.

 
PDF  
Оттук можете да изтеглите откъс от книгата в PDF формат
 
Откъс от книгата  

 Аз съм Надя Луканова и ще се опитам едновременно да представя и себе си, и новата си лирична книга „Сенките на спомените”.

Родена съм в крайдунавското градче Лом и може би затова съзерцанието, приливите и отливите, отразените залези и изгреви са толкова чувствени преживявания в моя отворен вътрешен свят.

По професия съм психиатър и всеки ден работата ми ме докосва до крещящата болка, неосъзнаваната ексцентричност и лудостта, но и ме притиска да бъда по-съчувстваща и да се опитвам да търся доверието – онова чувство, което не е съвсем конвертируемо днес.

На 48 години подготвих първата си лирична книга „Любовта не си взема сбогом”, излязла от печат през септември 2014 г., а сега – вече на петдесет, Ви предлагам откровенията на лиричната ми героиня в „Сенките на спомените”.

В книгата са обединени стихове, писани от края на 2014 г. до началото на 2016 г. Подредени са в няколко цикъла – „Протегната душа за обич”, „В сянка от спомен”, „Светофари”, „ Пътеката живот”, „Финални акорди” и „Епилог”.

Лиричната ми героиня търси път към вас и ще се опита да ви докосне с усещането си за любов. Ще ви помоли „…В затвор на мимолетия не ме заключвай. Аз съм птица…”. Ще поиска да не я бъркате „…със скуката и призрака в пеньоара…” и „…Опитай се да ме виждаш като вятъра в душата си…”. Ще се протегне да дава любов, да я търси и да успее да я получи. „...Подобно жеравите, когато захладнее ще отлитаме, но в бляновете безразлични няма да останем никога”. Пориви, страст, запомнена близост, грижа и „По въже” до „…отсрещния стон”. Остани… „в един свят със любовие” можете поне по време на четене на стиховете да усетите парването под лъжичката и да се откъснете от мишката, таблета или абсурдите на изсивяването ни и подценяването на най-истинското чувство, което виртуално вече придобива стойност на китайска стока. Време е за:

 

Капка мавруд

 

Намини.

До света ми е толкова пряко,

ако видиш в очите ми

капка мавруд.

Зная, че самотата ти

бясна ще те оплита.

Вцепенен от въпроси

като гърбица ще я носиш.

 

Но спаси

оцелелия порив.

Още е топло в леглото ти,

в съня си различен.

Утрото във нишани

просветляващо гургуличи

и на пръсти се вмъква

сякаш жена се съблича.

 

Намини.

Боязливо ще открехна вратата

и жасмини ще пръсна

по цвета им да видиш

как и от белег

си е заминала самотата

и само мавруда

ще се стича в телата ни.

 

 

Запомни ме

 

Запомни ме

с дъх на канела

и тръпчивост на вино

и си тръгни.

Като острия залък

ме преглътни.

В белоснежия

ще изстивам

във спомена

и ще белея

като невинност

от теб

неразпъната.

 

Запомни ме

без сделки със времето,

лист детелина

и до четири го брои.

Някъде

пак ще усетиш

дъха ми

в топящи се преспи

и в набол минзухар

ще ме намериш

след зимата.

 

Запомни ме…

 

…ще затворя енигмата на „Протегната душа за обич”, за да Ви оставя да решите искате ли да потънете в нюансите на любовта надвечер на чаша червено вино, обезпокоявани единствено от пропълзяващи спомени или желания, когато разлиствате страниците на книгата ми. Но и през деня бихте могли да се изолирате от забързания ритъм на ежедневието със стиховете ми.

 

….Не ме попита може би ми е студено

 От тишината, навика… и аз не знам.

 Но ако ти хрумне пак да се опитаме

 все още ще го чуя…в „Самъртайм”.

 

Нишката на жажда за близост се промъква и в „Сянка от спомен”:

 

Сянка от спомен

 

Аварийно ме спира

поглед познат и осанка.

Като в сянка от спомен

бавно лицето изплува

и стои вкаменено

като не чула молбите икона.

Толкова близо до мен е,

а не зная какво да си кажем….

 

За да потекат: Дъждовни прозрения

 

Не ми се връща

под прашните покриви

на залостените мълчания

в студената тишина.

Танцува душата ми

с амулет от небето й

и й е тясно да влезе

в бездушните правила….

 

И изцелителното:

 

Преболя ме

 

Преболя ме от мълчания

и забравени спомени,

от приятели тръгнали

с еднопосочен билет.

Преболя ме от сенките

в паметта ми,

от студения есенен дъжд

и от табелите „лято”

в друга посока…

 

 

 

В „Екзистенциално” лиричната героиня, въпреки че: „…Разбирам, че е минало да чакам влак на запустяла гара…” стиска куфара „…заминала по релсите на своето очакване…”. Намира: „..ирония, че цял живот пътуваме...”, но билетът ни: „…не винаги е за посока и късно сме пристигнали за някого…”.

Темите в стихосбирката ми са общочовешките вътрешни конфликти и вълнения, пътувания в реално време и назад в спомените, прозрения, трепети, светофари по пътеката „Живот” и след финални акорди:

 

Иска ми се

Иска ми се времето да има стреме,

оседлано вихрогона си да спре.

В чучулиговата песен да узрее

и моминска нега да съзре.

……….

Страховете, обуздал ездач

да не спъват опита ни за летене.

Някой ден… ще падне здрач…

 

И:

„…И как да се случи

всичко по ноти?

Днес да обичаме,

някое утре

да бъдем различни.

Дъхът да е спрял

от любов коленичили

на секунди от края

на възможния рай…”

 

В „Епилог”:

„Някъде там…

има пътища и надолу,

но се катерят малцина,

за да забият котки в живеца си.

Незараснали рани

бавно се свиват до ръбовете си.

Някъде там

оцеляваме в битка със себе си.

 

Не е лесно да прочетете „Сенките на спомените” на един дъх. Но Ви обещавам, че ще изживеете вълнения и ще се замислите. Това, което ще отрони сълза от очите Ви, ще намерите между стиховете. Тук само започнах да нюансирам.

 

Какво още да кажа за себе си?

През по-голямата част от съзнателния си живот съм живяла и живея в гр.Плевен. Първите ми поетични пориви бяха в младежка възраст, но за кратко. До 45-тата си година не съм посягала към листа. След това започнах да пиша проза, но не ми достигаше време да се себеотдам и останаха недовършени „Писма до непознати близки хора” и „Напосоки”. Не съм и предполагала, че за по-малко от година ще събера стихове за първата си стихосбирка „Любовта не си взема сбогом” (09.2014г.). А след това не ми беше необходимо да търся място, време или специално разположение на духа, за да пиша.

Публикувала съм своите стихове в списание „Пламък”, в-к „Уикенд” и в-к „Ретро”.

През 2015 г. мои стихове участваха в „Алманах за нова българска литература” – поезия на Фондация „Буквите” и в Алманаха на съюза на писателите-учени „Стъпки 8”. Класирана бях конкурса на Фондация „Буквите” – „ Тринадесет черни котки”(2015 г.), а в началото на 2016 г. новата ми лирична книга е напът към читателите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надя Луканова Всички права запазени.
Публикувано:
2016-02-27

2016-05-06
КРАЙНА ДАТА
(50) от (100)
продадени книги
(211)
дарения
(611) от (800)
набрани средства
8
цена
 
Проектът е приключен
 
Автор  
Надя Луканова
Биография  

Родена съм в крайдунавското градче Лом и може би затова съзерцанието, приливите и отливите, отразените залези и изгреви са толкова чувствени преживявания в моя отворен вътрешен свят.

По професия съм психиатър и всеки ден работата ми ме докосва до крещящата болка, неосъзнаваната ексцентричност и лудостта, но и ме притиска да бъда по-съчувстваща и да се опитвам да търся доверието – онова чувство, което не е съвсем конвертируемо днес.

На 48 години подготвих първата си лирична книга „Любовта не си взема сбогом”, излязла от печат през септември 2014 г., а сега – вече на петдесет, Ви предлагам откровенията на лиричната ми героиня в „Сенките на спомените”.

Публикувала съм своите стихове в списание „Пламък”, в-к „Уикенд” и в-к „Ретро”.

През 2015 г. мои стихове участваха в „Алманах за нова българска литература” – поезия на Фондация „Буквите” и в Алманаха на съюза на писателите-учени „Стъпки 8”. Класирана бях конкурса на Фондация „Буквите” – „ Тринадесет черни котки”(2015 г.), а в началото на 2016 г. новата ми лирична книга е напът към читателите си.